Само икономически фактор ли е образованието?

Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ Пиза се превърна в кодово наименование за необходимостта от реформи в Германия. Откъдето вече става ясно, защо е така голямо вълнението в Германия по повод на резултатите от това международно сравнение на резултатите, демонстрирани от 15-годишни ученици. Защото постиженията на германските подрастващи са не по-малко посредствени от политическите усилия, страната да се преустрои за предизвикателствата на 21-ви век.

Както е печално известно, Германия страда от трайно висока безработица, опразнени държавни хазни и досега няма разработена убедителна концепция за справяне с проблемите във връзка със затрудненото положение на глобалните пазари. Сега очакванията се насочват към човешкия потенциял и не само във ФР Германия ”образованието” от доста време насам се счита за важен ресурс на националната икономика.

В този порядък на мисли проучването от Пиза проверява, доколко учениците в края на задължителния образователен курс разполагат със знания и способности, без каквито не биха имали шансове в професионалния и обществения живот, а именно умения в четенето, писането и смятането, както и способността да комбинират умело тези си познания.

Германската образователна система е поостаряла и нуждата от реформи е належаща, това е известно на всички, които по необходимост са влизали в допир с училищната система в рамките на всекидневието си като учители, ученици или родители. Че това належащо преустройство трябва да се ползва с приоритет, защото то трябва де предизвика укрепване на икономическите позиции на Германия в света е съмнителна теза. Защото индивидуалното развитие на засегнатите учащи се играе в случая също така второстепенна роля, както и дефиницията на понятието ”образование”. Може би на този факт се дължи, че в отделните германски федерални провинции след оповестяването на резултатите от първото проучване он Пиза през 2000-та год. се извъшват разнопосочни и некоординирани реформи. Некоординирани, но в една и съща посока: Вълшебната думичка е ”успехът” и целта е той да бъде по-добър отколкото на конкурентите. На конкурентите от цял свят и на тези от страната в отделните провинции.

Не случайно на и без това отличните ученици, гимназистите, се дължи малко по-успешното представяне на германските ученици в последното проучване от Пиза. Същинските проблемни групи, децата от социално онеправданите семейства и от семействата на мигранти, бяха твърде бързо изоставени в хода на тези припряни усилия за постигане на успех. За да могат тези проблемни ученици да бъдат поощрявани наистина в съответствие с индивидиуалните им способности, трябва да се доразработи предучилищното образование в детските градини, нужен е повече персонал в училищата, по-отворена методика на учебния процес, по-активно включване на родителите в училищните институциии и не на последно място учители, които непрекъснато да се доусъвършенстват. ”Пиза,” казва координаторът от ОИСР Андреас Шлайхер, ”се опитва да хвърли по обширен поглед върху образователната система. При това проличават разликите”.

В успешно представилите се страни като Дания, Канада, Финландия и Швеция учениците като цял демонстрират добра успеваемост. Там качествата на отделното учебно заведение са надеждни. Конкуренцията между училищата е чужда дума, а отношението на подрастващите към към понятия като ”успех” и ”успеваемост” – твърде нормално. С други думи: успеваемостта на учениците е добра, защото за тези страни училищното образование само по себе си е нещо важно и ценно. Май именно този извод от проучването от Пиза тепърва трябва да се наложи в Германия. Възможно е впоследствие това да окаже положително влияние върху националната икономика.