1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Руснаците така и не разбраха какво празнуват днес

12 юни 2016

За руснаците 12 юни е официален празник: на тази дата те честват Деня на Русия, наричан и Ден на независимостта. Много от тях обаче така и не разбраха смисъла на този празник. Коментар на Иван Преображенский.

https://p.dw.com/p/1J594
Tag Russlands Feiertag Fahnen, Patriotismus Nationalismus
Снимка: picture-alliance/ITAR-TASS

Мнозинството руски граждани недоумямат защо 12 юни е почивен ден, а на всичкото отгоре и национален презник. Какъв е този празник, който по-рано официално се наричаше "Ден на приемането на декларацията за държавен суверенитет на Руската федерация"? По-късно пък стана просто "Ден на Русия", а хората помежду си обикновено го наричат "Ден на независимостта". Впрочем не е ясно от кого.

Просто един почивен ден?

За повечето руснаци 12 юни е просто един допълнителен почивен ден. Този път той се падна в неделя, но в други години по принцип на всеки му харесва да излезе в отпуска на този ден. Хората отиват по вилите си или посещават някое мероприятие. Само в Москва тази година се провеждат над сто: тук празник с фойерверки, там велопоход. Човек може де изпее химна, да участва в някой флашмоб и т.н. и т.н. Никое от тези мероприятия обаче не обяснява на руския гражданин смисъла на този празник. Дори и говорителеят на Съвета на федерацията Валентина Матвиенко не е в състояние ясно да обясни защо този ден е "положил началото на кардиналните промени в живота на страната". Много образовани руснаци например смятат, че празникът е в чест на Борис Елцин, който беше избран за президент на Русия на 12 юни 1991 година.

Този празник все пак е исторически обоснован. Преди 26 години, на 12 юни 1990 година, Русия стана независима държава. Руските закони на нейна територия се превърнаха в по-важни от законите на Съветския съюз. А това стана възможно след като Върховният съвет на РСФСР прие "Декларация за държавния суверенитет". В страната беше осъществено разделение на властите, появиха се свободни политически партии, както и други белези на една съвременна демократична държава.

Този празник не е нито лош, нито хубав. Той е просто празникът за историята на съвременна Русия. На този ден бяха положени основите на относителната свобода на мненията, на религиозното възраждане и засилване на влиянието на Руската православна църква, на демокрацията и "суверенитета", а впоследствие и на постепенното възстановяване на авторитарния режим. Всъщност Русия не би могла да откъсне Крим от Украйна и да го присъедини към своята територия, ако двете страни не бяха обявили независимостта си през 1990 година.

Preobrazhensky Ivan Kommentarbild App
Иван Преображенский

Какво се случва днес?

Руските комунисти предлагат Денят на Русия да се празнува на 27 юли - така щял да бъде отбелязан денят на светия княз Владимир, покръстител на Русия. По-добре въобще да не се питаме дали комунистите не искат по този начин да изразят обожанието си към действащия президент и адаш на княза - Владимир Путин.

По-добре да си зададем други въпроси. Например: дали комунистите по съветско време биха могли да предложат денят на покръстването на Русия да стане официален празник? Не, разбира се. Можеше ли в Съветския съюз да станат официални празници 4 ноември (Денят на Казанската икона на Божата майка) и Коледа? Естествено, че не! И един последен въпрос: как щяха да постъпят властите с комуниста Генадий Зюганов, ако той беше предложил нещо подобно през 1985 година? Сигурно щяха да го изключат от партията.

За да се обясни смисъла на празника, е достатъчно просто да се уточни, че Русия не придоби суверенитет от някого, а от нещо: става дума за независмост от прогнилата авторитарна идеология, от лъжливия политически режим, безправието, цензурата в пресата и празните рафтове в магазините. И затова е добре да си спомним за този ден, - особено днес, когато виждаме как руските власти отново вкарват в дневния ред на Русия все повече от точките в горния списък.

***
Гледайте и нашето видео: Интервю с Нобеловата лауреатка Светлана Алексиевич:

"Червеният човек си отива. Но с много кръв."

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата