Руснаците са истинските европейци!

Първата световна война разруши единството на Европа. До 1914 година то се поддържаше от съгласуваността между петте Велики сили. Към този миротворчески кръг от държави съвсем естествено спадаше и Русия. Във възпоменателните церемонии по повод 100-годишнината от войната, западноевропейците подчертаваха, че са си извлекли поуки от ужасите и мизерията на миналото и че искат да живеят мирно в отново обединена Европа. Изненадващото е, че Русия така и не бе спомената като част от тази Европа.

Русия обаче даде безброй жертви, биейки се редом с Великобритания и Франция, за да попречи на Империята на мрака /Третия райх/ да задуши свободата в Европа. Русия беше приветствана като член на западната общност на ценности, а Сталин дори беше наричан европейския Линкълн, който освободил обезправените и им възвърнал изгубеното човешко достойнство. Тъкмо Сталин!

Днес обаче западноевропейците отказват да си спомнят за това съвместно и проблематично минало. Нищо вече не се чува за това, че Русия на два пъти помогна за извоюването на важни победи, а през 1989 година и за преодоляването на разделението между Изтока и Запада.

Дълечна, чужда империя на един Изток, който вечно чака спасение

Ето че тази Русия, която многократно е поемала европейска отговорност, за трети път след 1917 и 1947 сега отново е обявена за антизападна сила и направо за враг. За хората от Запада тя си остава далечната и чужда империя на един Изток, който вечно очаква някакво избавление, и който не позволява на хората най-сетне да станат истински отговорни граждани, отхвърляйки авторитарната държава.

Дори печално известният съветски терор не е руско изобретение. Комунизмът беше внесен на руска земя като европейска и преди всичко германска идея за окончателното и насилствено европеизиране на Русия. Преди това френските революционери бяха тези, които наложиха своя кървав терор над удивените европейци, в това число и над руснаците.

Само с руска помощ, и след дълги войни, европейците сложиха край на френското владичество. През 1814 година Русия беше освободител. Още оттогава съществува представата за една Европа, простираща се от Гибралтар до Урал. Затова и на Виенския конгрес беше постигнато споразумение за нов европейски ред. Той се провали след Първата световна война, защото западните победители вече нямаха полза от него.

Катастрофата на Стария континент - Европа загуби облика си

Западът се стремеше все повече към това да създаде трансатланически съюз под ръководството на САЩ. Тъкмо тогава Европа загуби облика си и вече няма дори и представа каква може и каква би желала да бъде. В това се състои катастрофата на стария континент, колкото и банално да звучи. Без Русия Европа е непълна и разединена. Ако Европа желае да се редуцира само до Запада, тя престава да бъде онова, което е била! Европейска Русия иска да предотврати тъкмо тази опасност.

Руснаците са истинските европейци, също както през 1814 година. Защото продължават да се ръководят от един изпитан принцип - да пречат на стремежа на една суперсила да налага своето надмощие над всички останали. Именно на този принцип винаги се е крепяло равновесието между различно устроените държави на Европа. Бившият Съветски съюз наричаше този принцип "мирно съвместно съществуване". За съжаление държавите от ЕС без повод се сбогуваха с тази концепция, пише в заключение германският историк Еберхард Щрауб.

*Професор Еберхард Щрауб е роден през 1940 година. Следва история, история на изкуството и археология. До 1986 година е колумнист на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг", а впоследствие е отговорник по печата на Сдружението на германските научни фондации. Понастоящем Щрауб работи като журналист на свободна практика в Берлин.