1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Руснаците са истинските европейци!

Е.Щрауб, ДР, К. Цанев20 август 2014

Без Русия Европа е просто ампутирана! Германският историк, изкуствовед и журналист Еберхард Щрауб горещо пледира за това на Русия да не се гледа като на враг. Поуките от досегашната ни история са други, твърди той.

https://p.dw.com/p/1CxMW
Снимка: Fotolia/A. Gvozdikov

Първата световна война разруши единството на Европа. До 1914 година то се поддържаше от съгласуваността между петте Велики сили. Към този миротворчески кръг от държави съвсем естествено спадаше и Русия. Във възпоменателните церемонии по повод 100-годишнината от войната, западноевропейците подчертаваха, че са си извлекли поуки от ужасите и мизерията на миналото и че искат да живеят мирно в отново обединена Европа. Изненадващото е, че Русия така и не бе спомената като част от тази Европа.

Русия обаче даде безброй жертви, биейки се редом с Великобритания и Франция, за да попречи на Империята на мрака /Третия райх/ да задуши свободата в Европа. Русия беше приветствана като член на западната общност на ценности, а Сталин дори беше наричан европейския Линкълн, който освободил обезправените и им възвърнал изгубеното човешко достойнство. Тъкмо Сталин!

Днес обаче западноевропейците отказват да си спомнят за това съвместно и проблематично минало. Нищо вече не се чува за това, че Русия на два пъти помогна за извоюването на важни победи, а през 1989 година и за преодоляването на разделението между Изтока и Запада.

Дълечна, чужда империя на един Изток, който вечно чака спасение

Russland Moskau Roter Platz Soldat
Непознатата силаСнимка: Fotolia/Moreno Novello

Ето че тази Русия, която многократно е поемала европейска отговорност, за трети път след 1917 и 1947 сега отново е обявена за антизападна сила и направо за враг. За хората от Запада тя си остава далечната и чужда империя на един Изток, който вечно очаква някакво избавление, и който не позволява на хората най-сетне да станат истински отговорни граждани, отхвърляйки авторитарната държава.

Дори печално известният съветски терор не е руско изобретение. Комунизмът беше внесен на руска земя като европейска и преди всичко германска идея за окончателното и насилствено европеизиране на Русия. Преди това френските революционери бяха тези, които наложиха своя кървав терор над удивените европейци, в това число и над руснаците.

Само с руска помощ, и след дълги войни, европейците сложиха край на френското владичество. През 1814 година Русия беше освободител. Още оттогава съществува представата за една Европа, простираща се от Гибралтар до Урал. Затова и на Виенския конгрес беше постигнато споразумение за нов европейски ред. Той се провали след Първата световна война, защото западните победители вече нямаха полза от него.

Катастрофата на Стария континент - Европа загуби облика си

Postdamer Konferenz 17. Juli 1945
Сталин, Труман и Чърчил на Потсдамската конференция през 1945Снимка: picture alliance

Западът се стремеше все повече към това да създаде трансатланически съюз под ръководството на САЩ. Тъкмо тогава Европа загуби облика си и вече няма дори и представа каква може и каква би желала да бъде. В това се състои катастрофата на стария континент, колкото и банално да звучи. Без Русия Европа е непълна и разединена. Ако Европа желае да се редуцира само до Запада, тя престава да бъде онова, което е била! Европейска Русия иска да предотврати тъкмо тази опасност.

Руснаците са истинските европейци, също както през 1814 година. Защото продължават да се ръководят от един изпитан принцип - да пречат на стремежа на една суперсила да налага своето надмощие над всички останали. Именно на този принцип винаги се е крепяло равновесието между различно устроените държави на Европа. Бившият Съветски съюз наричаше този принцип "мирно съвместно съществуване". За съжаление държавите от ЕС без повод се сбогуваха с тази концепция, пише в заключение германският историк Еберхард Щрауб.

*Професор Еберхард Щрауб е роден през 1940 година. Следва история, история на изкуството и археология. До 1986 година е колумнист на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг", а впоследствие е отговорник по печата на Сдружението на германските научни фондации. Понастоящем Щрауб работи като журналист на свободна практика в Берлин.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми