1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Русия: по-лоши храни на все по-високи цени

22 септември 2019

Преди пет години Русия забрани вноса на определени хранителни продукти от ЕС. Днес Кремъл прави положителна равносметка. Но истината е друга. Цените на много продукти скочиха, а качеството им се влоши.

https://p.dw.com/p/3PsW9
Снимка: DW/E. Samedova

Вече пет години без френско сирене, полски ябълки и испански домати: през август 2014 Русия забрани вноса на месо, риба, зеленчуци, плодове, мляко и млечни продукти от ЕС и други страни като контрамярка на западните санкции, наложени на Москва заради руската агресия в Украйна. В тази забрана Путин съзря шанс за Русия. Миналия декември той обяви, че това е дало безпрецедентен тласък на родното земеделие, а продажбите на вътрешния пазар се били увеличили 16 пъти.

И наистина - в търговската мрежа вече се предлагат много повече руски хранителни стоки, посочва по темата "Франкфуртер алгемайне Цайтунг" (ФАЦ). Някои от тях са с добро качество, като краставиците, морковите и червеното цвекло. Карфиол и броколи Русия внася междувременно от Иран и Ливан, ябълки - от Крим или Южна Америка, хубавите, скъпи домати идват от Азербайджан, а по-обикновените са руско производство.

Сирене от палмово масло?

При млечните продкути първоначално беше регистриран дефицит. Но впоследствие на пазара се появиха руски имитации на сирената Гауда и Пармезан. Основната им съставка обаче е палмово масло, тъй като Русия произвежда твърде малко мляко. Така производителите поддържат сравнително ниски цени на продуктите. Качеството им обаче е по-ниско, посочва ФАЦ. 

"Мисля, че през тези пет години се промениха доста неща. Много от руските земеделски производители използваха санкциите, за да подобрят собствената си продукция", казва председателят на Руския съюз на млечните производители "Союзмолоко" Щефан Дюр, цитиран от германската телевизия n-tv. 

Въпреки увеличеното собствено производство, експертите не потвърждават очакванията за пробив в земеделието. Едно проучване на консултантската компания KPMG, цитирано от ФАЦ, неотдавна показа, че след 2014 година единствено млечната промишленост се е разрастнала повече, отколкото ако не бяха въведени контрасанкциите. Що се отнася до месопреработвателната промишленост, в годините преди ембаргото тя е нараствала повече, отколкото след това, се казва в студията.

Според изследователи от Московския държавен университет "Ломоносов", не забраната за внос на хранителни стоки, а девалвацията на руската рубла през 2014 година е основната причина за драстичния спад на вноса до 2016 година. След като през 2017 рублата започна постепенно да се възстановява, вносът на хранителни продукти отново тръгна нагоре - макар и от страни, които не бяха засегнати от руските контрасанкции. Така например през 2017 Русия е внесла значително повече телешко месо, отколкото преди 2014 година. Като цяло обаче след 2014 Русия е повишила степента на самозадоволяване с месо до 93% от потребностите си, става ясно още от доклада на KPMG. При зърнените култури страната покрива със собствено производство дори 99% от нуждите си, а при захарта - 95%. Както преди ембаргото, така и днес Русия продължава да изнася зърнени и маслодайни култури. Всички останали продукции обаче не са конкурентни на международния пазар. Затова не е много ясно как Русия ще постигне зададената от президента Путин цел - до 2024 да се удвои износът на руска земеделска продукция, пише ФАЦ. 

Руският потребител - големият губещ

Големият губещ от санкциите на Путин е руският потребител, четем на сайта на n-tv по същата тема. Гражданите са недоволни от растящите цени на хранителните стоки - при запазващо се или при някои дори спадащо ниво на доходите в страната. По данни на държавната статистическа служба "Росстат", месото и млечните продукти са поскъпнали с 30% през последните 5 години. Само за една година цената на яйцата и месото, вкл. птичето месо, се е увеличила с над 10%. Причината за поскъпването е липсващата конкуренция след въвеждането на вносното ембарго, посочва n-tv, цитирайки публикации в руските вестници "Известия" и "Независимая газета". Понеже вече нямат конкуренция от Европа, големите руски производители могат да диктуват цените на пазара, уточняват двете издания. При по-евтините хранителни стоки производителите са възприели друга тактика: вместо да вдигат цените, те намаляват грамажа, подчертава ФАЦ и допълва, че не става дума само за повишаване на цените, но и за влошаване на качеството. 

Проучване на близък до властта социологически институт сочи, че 19% от руснаците смятат за грешка наложените контрасанкции срещу Запада - двойно повече, отколкото през 2016 година. Проф. Наталия Волчкова от Московското висше училище по икономика е изчислила, че от 2014 до 2016 година контрасанкциите са стрували на всеки руснак средно по около по 30 евро на година.

Авторите на изследването от KPMG си обясняват поскъпването с голямата зависимост на руските производители: оборудването и техниката, както и посевите и фуражът основно се внасят отвън. А без държавните субсидии земеделският сектор изобщо не би бил печеливш.

И ако вносното ембарго отпадне, много местни производства ще се окажат неконкурентоспособни - и най-вече това важи за руската млечна промишленост, посочват още експертите от международната консултантска компания.