Русия и "лошите момчета"

Дойче Веле: Политиката и медиите в Русия внезапно показаха засилен интерес към случващото се в Македония. Как си го обяснявате?

Колосков: Смятам, че руските власти просто се надяват, че ще могат да се възползват за собствените си цели от това, което се случва в Македония. Те искат да демонстрират, че не само Украйна и Гърция са проблем за ЕС и САЩ, пък и да покажат на руснаците, че "ЦРУ" (или САЩ, ЕС и Западът като цяло) подкрепят какви ли не бунтовници, само и само да навредят на руските интереси. Защото според руските медии тази криза е просто опит да се унищожи проектът за новия руски газопровод „Турски поток”.

ДВ: Според някои македонски коментатори, Русия исторически винаги е поддържала близки отношения със Сърбия и Гърция, но никога не е имала особен интерес към Македония. Дали сега се променя цялостната стратегия - или пък интересът е само краткосрочен?

Колосков: Да, новата македонска държава никога не е била от голямо значение за руската външна политика, нито пък е била важен аспект от балканската политика на Русия. Този въпрос трябва да се разглежда най-вече през призмата на руско-американските отношения. Да не забравяме освен това, че руската външна политика е наследила доста традиции от бившия СССР. В ключа на тези традиции всички решения за Източна Европа, включително и за Балканите, се взимат чрез преговори с Вашингтон, а не със самите страни. Освен това за Москва приоритет на Балканите са руско-сръбските и руско-българските отношения. Пък и Македония не е правила опити да се сближава с Русия, защото македонските лидери, независимо дали от опозиционната СДСМ или от управляващата ВМРО-ДПМНЕ, винаги са искали да се присъединят към НАТО. А предполагам, че знаете как се отнасят руските лидери към такива страни. Да, Македония понякога става част от руските интереси на Балканите, но само понякога.

ДВ: Как реагира руската общественост на събитията в Македония, особено като имаме предвид официалните твърдения на Москва, че в случая се работи за поредната "цветна революция" по "украински сценарий"?

Колосков: Според мен обществеността приема позицията на Министерството на външните работи, че ситуацията в Македония е пряко свързана с косовския сценарий. Знаете как звучи това: албанците-мюсюлмани, поддържани от САЩ и Запада, са "лошите момчета", а православните македонци-славяни са "нашите момчета". Още повече, че по-голямата част от руската общественост със сигурност изобщо няма представа нито къде е, нито какво е Македония. Но вълшебните думички "цветна революция" и "украинска криза" могат да сплашат руските граждани и да ги разтревожат за съдбата на техните славянски братя.

ДВ: А защо Москва подкрепя консервативното правителство на ВМРО-ДПМНЕ в Скопие, въпреки многобройните скандали, в които то е замесено?

Колосков: Малко е необичайно, но хората в руското външно министерство смятат ВМРО за проруска партия. Звучи странно, защото руските управници обикновено си сътрудничат главно с леви партии. Не съм сигурен какви точно са причините за тези симпатии. Може би са някакви спомени на Путин от конфликта през 2001 година, а може дори да става въпрос за някои по-стари позиции на ВМРО, като например подкрепата на Любчо Георгиевски за руската операция в Чечения през 1994 година.

ДВ: Руският външен министър Сергей Лавров смята, че в дъното на събитията в Македония всъщност е отказът на правителството в Скопие да подкрепи санкциите срещу Русия, както и македонската подкрепа за „Турски поток”. Какво е Вашето мнение?

Колосков: Смятам, че основните причини за кризата са социално-икономическите проблеми на Република Македония. Първо, става дума за проблема с безработицата и традиционното за целия регион високо равнище на корупция. Към тези фактори се добавя разочарованието от авторитарната политика на властта, чиито неуспехи опозицията използва в политическата борба. Освен всичко друго, забелязвам и ясна персонализация, тоест - всички проблеми и неуспехи на Македония се отъждествяват с лидера на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски, който е на власт вече девет години. Нека не забравяме, че кризата в Македония започна още преди отказа на правителството да се присъедини към санкциите срещу Русия и преди плановете за изграждане на „Турски поток”.

ДВ: В Македония се изказва опасението, че така наречените "велики сили" (САЩ, Русия, ЕС) биха могли да използват тази вътрешнополитическа криза за някакво ново геополитическо прекрояване. Възможен ли е такъв сценарий според Вас?

Колосков: Смятам, че подобни страхове са безпочвени. Македонците гледат на запад. Както управляващата ВМРО-ДПМНЕ, така и опозиционната СДСМ нямат планове за някакво сътрудничество с Русия, което би застрашило европейската интеграция на Македония. И вярвам, че Москва добре го знае. Според Русия, от решаващо значение за „Турски поток” всъщност е Гърция. Ето защо не вярвам, че Москва ще се опита да спечели и Скопие.

ДВ: Очаквате ли занапред Русия да се ангажира повече на Балканите?

Колосков: Ако следите руските медии, веднага ще забележите, че Русия почти няма приятели в Източна Европа. Има само две изключения: нашите сръбски братя и може би гърците, които са разочаровани от ЕС. Но основната цел на руската външна политика всъщност са отношенията с азиатските страни, особено с Китай. Да, Русия сигурно ще извърши някакви демонстративни действия на Балканите заради македонската и гръцката криза, но това няма да бъде дългосрочна стратегия.

ДВ: Вестник „Правда” наскоро писа, че бъдещето на Гърция, Македония и Сърбия е в така наречения "православен алианс" с Русия. Имат ли такива теории някаква официална подкрепа в Москва?

Колосков: Честно казано: не знам какви теории се обсъждат в Кремъл. Знам обаче, че някои хора в Русия, които са близки до Кремъл, наистина мечтаят за някакъв пан-славянски или пан-православен алианс. Надявам се, че тези хора не разполагат с много силно влияние в Москва. Вярно обаче е и друго: днес никой вече не смята тези хора за налудничави, както беше в ерата на Елцин.

Евгений Колосков е професор по международни отношения и право в университета в Санкт Петербург. Работи по теми като съвременната история на пост-югославските държави, миграцията на Балканите, историята на югославските войни и проблемите на идентичността.