Румънците гласуват на референдум за съдбата на президента

Над 18 милиона души са призовани днес към урните, от тях зависи дали президентът ще остане на власт или не. Провеждането на референдума стана необходимо, след като парламентът обвини Бъсеску в злоупотреба със служебното положение и го отстрани като начало за 30 дни. Държавният глава, обаче, твърдо отказа да подаде оставка. И сега се смята за почти сигурно, че резултатите от референдума ще бъдат в негова полза – тъй като според данните в допитванията над 70 процента от румънците отхвърлят отстраняването му от поста.

За да бъде той отстранен, е нужно най-малко 50 процента от избирателите да гласуват с “да”. Съгласно анкетите – при евентуални нови избори популярният президент би бил избран отново. Самият Бъсеску заяви, че не е извършил нищо нередно и е наказан единствено за усилията си да модернизира страната.

Политическата криза започна с нарастването на напрежението между Бъсеску и неговия някогашен съюзник – министър-председателя Калин Попеску Търичану. Двамата се оказаха на противоположни позиции по редица възлови въпроси и подхванаха публични спорове в медиите. През април Таричану освободи много от доверените на Бъсеску министри, сред които и министърката на правосъдието Моника Маковей.

Бъсеску даде днес от съпругата си. Изявления за пресата не бяха направени гласа си в една от избирателните секции в Букурещ, където дойде придружаван. Агенция Асошиейтед прес посочва, че румънските правила забраняват на политиците да правят изявления, които могат да повлияят на резултатите от гласуването. Партийният ръководител на опозиционните социалдемократи Мирча Джоана заяви след подаването на своя глас следното: Гласувах за шанса за ново начало, за всички, които не искат хаос и скандал, и искат да живеят в демократична Европа. Ние имаме нужда от нов президент”.

Както припомня агенция Ройтерс – опонентите на Бъсеску, които защитават интересите на мрежа от корумпирани политици, свързани с бившите комунистически власти и с новия бизнес елит, го обвиниха, че е използвал тайните служби за подслушването на опозиционни политици.