Румъния и ЕС

от който може да се очаква нов тласък на изпадналите в застой реформи. От друга страна изглежда, че новият еврокомисар по разширението Оли Рен е по-сдържан от предшественика си Ферхойген в оценката за членската зрялост на Румъния. Както в Брюксел, така и в Букурещ днес се гледа много по-реалистично, отколкото само до преди няколко седмици на датата за приема на Румъния. Румънският печат цитира предупреждението на Рен, че влизането на Румъния в ЕС, запланувано за 2007, ще трябва да се отложи, ако се окаже, че дотогава страната не е достатъчно подготвена. Брюксел си запазва правото да отложи приема с една година, ако две трети от страните-членки са на мнение, че Румъния не е изпълнила поетите задължения. Подобна резерва бе формулирана и по отношение на България, но с тази разлика, че в българския случай се изисква всички страни-членки да гласуват за едногодишно отлагане.

Малко преди изборната си победа на президентските избори, Бъсеску обвини правителството на Настасе, че не е преговаряло добре в Брюксел, поради което Румъния била ощетена в сравнение с България. Бъсеску намекна, че може да поиска нови преговори по главите конкуренция и енергетика. Нидерландският външен министър и актуален председател на Съвета на ЕС Бернард Бот реагира с предупреждението, че по този начин Букурещ сам ще се постави в по-лошо положение. Междувременно Калин Таричеану, председателят на Национал-либералната партия, комуто Бъсеску възнамерява да възложи съставянето на новото правителство, се обяви категорично против препреговаряне на приключените глави.

Досега отношенията между ЕС и Румъния почиваха до голяма степен на измама и самоизмама. Правителството на Настасе приемаше без възражения всички искания на Брюксел, но не бързаше с осъществяването на реформите - за разлика от българското правителство, което може да се похвали със значителни успехи. Авторитарните тенденции на управляващите посткомунисти доведоха дотам, че изпълнението на политическите критерии стана съмнително. В Брюксел се оказаха изправени пред алтернативата, да бъде спазен срокът за прием в 2007 или да се упражнява по-строг контрол върху Румъния с евентуално отлагане на датата. При досегашния председател на Еврокомисията Проди бе предпочетен първият вариант.