Ролята на Европейския съюз и НАТО в Близкия изток

Засега върховният пълномощник на Европейския съюз по външната политика и сигурността Хавиер Солана отлага отговора на въпроса за мироопазващата мисия с широк мандат – очаквайки заключенията на започващата днес конференция за Близкия Изток в Рим. Надеждите на Брюксел са, че именно на този форум биха могли да се очертаят насоките за намирането на разрешение за конфликта. Сдържана е и позицията на Саад Харири, ръководител на най-голямата фракция в ливанския парламент, който гостува на Солана във вторник. Той заяви, че страната му ще излезе с позиция по разполагането на чужди войски на нейна територия тогава, когато бъде представена удовлетворителна цялостна концепция.

Откакто в края на миналата седмица и от страна на Израел бе изразен интерес спрямо присъствието на международна мироопазваща мисия, дискусията в Брюксел се води много интенизвно. И Европейският Съюз, и НАТО бяха изненадани от подадения от Йерусалим сигнал. Тъй като до този момент издигнатата от генералния секретар на ООН Кофи Анан идея за разполагането на международни части, гарантиращи сигурността, в буферна зона между Израел и Ливан, изглеждаше само една далечна възможност, тъй като за целта би било необходимо съгласието и на двете страни, а и установяването на примирие би било необходима предпоставка.

Докато сега въпросът за разпологането на частите се явява основна част от един всеобхватен пакет от мерки, чрез който не само би могло да се сложи край на схватките, но и на Ливан да се гарантира суверенно и сигурно бъдеще. Само че от политическа гледна точка нито НАТО, нито Европейският съюз са подготвени за това.Но пък те са единствените, които биха могли да сформират такава мисия, която наистина да обезоръжи Хизбула и да откъсне шиитските милиции от оказващите им подкрепа Иран и Сирия.

Практически съществуват три възможности: войските ще бъдат или под ръководството на НАТО, или на Европейския съюз, или ще бъде създадена комбинация от двете организации по системата Берлин плюс. Което представляваше мисия на Европейския съюз, използуваща способностите на НАТО под ръководството на заместник-главнокомандуващия на НАТО, британски генерал. Всяка от тези три възможности оставя вратата отворена и за участието в мисията на трети страни – като например Русия. Европейският съюз и НАТО разполагат с предостатъчно опит да организират такава мисия. Но и при двете организации проблемът се състои в това, че те вече участват активно в редица други кризисни точки. Само в Афганистан се намират 17 хиляди натовски войници. А частите на Европейския съюз са на Балканите и в Конго. Някои от националните армии, като например британската, вече се оплакаха, че възможностите им се изчерпват. Но ако Съединените щати не предоставят на разположение войници, както изглеждат нещата засега, то накрая основната тежест ще падне върху Великобритания, Франция, Германия, Италия и Испания. Независимо от конфигурацията, в която те се явяват.