1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Ричард Чейни в прицела на критиката

6 юли 2007

За причините американският вицепрезидент Ричард Чейни да попадне в прицела на критиката

https://p.dw.com/p/BD2X
Ричард ЧейниСнимка: AP

16 месеца преди новите президентски избори, администрацията на Джордж Буш е преследвана от все по-големи проблеми, а авторитетът й е силно подкопан. Според последни проучвания на общественото мнение рейтингът на президента е спаднал на 27%. Исторически, само Хари Труман и Ричард Никсън (по време на аферата “Уотъргейт”) са имали рейтинг под 50%. Непопулярността на Буш нарастна след серията инциденти, свързани с едни от най-близките му политически съмишленици - Доналд Рамсфелд, Пол Улфовиц, а сега и вице-президента Ричард Чейни. Кризата във Вашингтон се отразява дори на държави като България.

Чейни е най-непопулярният член на администрацията на Буш. Неговият рейтинг, според проучвания от миналата седмица, е малко над 20%. Вицепрезидентът е маниакално непрозрачен - дори по мнение на най-близките му сътрудници. Съвсем доскоро обаче той успяваше да остане в сянка въпреки твърдения, че е човекът, който дърпа конците на Америка. Нещата се промениха през миналия номеври, когато демократите поеха контрола на Конгреса и Чейни стана сериозна мишена на критика от законодателите. Само за последните 10 дни серия граничещи със скандал събития фокусираха вниманието върху вицепрезидента. Чейни беше призован да даде показания пред Конгреса за незаконни практики на подслушване използвани от администрацията, но той заяви, че законът не се отнася до него и не е длъжен да дава показания, тъй като вицепрезиденството не било част нито от изпълнителната власт, нито от законодателната. Името на Чейни изскача в разправиите за политическите назначения във Върховния съд; казват, че Чейни е настоявал за абсурдната подкрепа на Белия дом за бившия президент на Световната банка Пол Улфовиц; Чейни е обвиняван за решенията за начина на третиране и изтезания на заподозрени в тероризъм, с което се нарушиха всякакви конвенции. Сега дори републиканците в Конгреса решиха, че Чейни започва да прекосява неприкосновени черти на властта. Историята с неговия бивш началник на кабинет Луис „Скутър” Либи дойде като капак. Решението на президента Буш да облекчи присъдата на Либи, който беше осъден на 2 1/2 години затвор за лъжесвидетелстване, престъпване на клетва и възпрепятстване на правосъдието във връзка с фалшифицирани данни от разузнаването за Ирак, беше видяно като ход на Чейни да спаси от затвор един от близките си и доверени приятели и предизвика истинска ярост у американците. Но нито едно от тези събития няма ефекта на бомбата, която избухна от страниците на най-информирания и може би най-авторитетен американски вестник, „Вашингтон пост”. „Пост” публикува една серия от 4 статии с безпрецедентно съдържание за ролята на вицепрезидента. Статиите са документирани с разговори с над 200 очевидци и описват в детайли ходовете на Чейни за разширяване на личната му и на президентската власт. Фактите го показват като истинския господар на Америка, майстор-манипулатор с почти неограничен контрол върху президента и върху механизмите на властта. Дик Чейни е определен като „най-мощният вицепрезидент в историята на Америка”, човекът в основата на войната в Ирак, който освен всичко има изключително влияние във вътрешните работи –влияние използвано за неговите собствени цели и подчинено на една мрачна идеология.

Всичко това рефлектира негативно върху Белия дом. Фактът на тази унищожителна публикация във вестник с реномето на „Вашингтон пост” дава ясен сигнал за необратимостта на кризата, в която е изпаднала американската администрация. В Конгреса се бунтуват дори най-лоялните републиканци, близки сътрудници на дуета Буш-Чейни бързат да се разграничат от Белия дом. Междувременно президентът търпи поражение след поражение. Най-пресният пример е провалът на проектозакона за имиграцията, който подкопа още повече политическия авторитет на Джордж Буш. Имиграционната реформа сега няма шанс да се поднови в Конгреса до след изборите през 2008. Тази част от вашингтонската сага засяга и България, защото в проектозакона се съдържаха и мерките за премахване на визовите ограничения за новите членки на ЕС. Единственият шанс да не се чака още 2 години за ново законодателство за визите ще е ако в Конгреса решат да гласуват “на парче” по отделни елементи от провалилия се проектозакон.

След последните събития четирима сенатори-републиканци направиха изявления, че няма да подкрепят политиката на Буш за войските в Ирак. Президентът има 75 дни, до средата на септември, или да предизвика поврат в Ирак, или да се примири че в началото на 2008 ще трябва да започне изтегляне на войските си.

Никой не знае нищо за личните отношения между Буш и Чейни, но по сведения от Белия дом дори в тази ситуация президентът смята Чейни за доверен съветник, взел присърце интересите на Америка. А докато има доверието на президента, Чейни ще продължи да дърпа лостовете на властта, казват политическите коментатори тук. Настояванията от различни страни за импичмънт на двамата лидери или за тяхната оставка засега не намират никакъв отглас.