Реч на Джордж Буш в Пентагона

Буш изнесе подобаваща реч - подобаващо жалка, както и цялата иракска война, която той и неговите стратези започнаха своеволно и без истинска причина. Американският президент прилежно изчете буквара със своите оправдателни лозунги. В отчаяното търсене на закъсняла легитимност за войната, Буш заклинателно рисуваше сценария на една иракска мрежа на Ал Кайда с пряк достъп до петролните извори край реките Тигър и Ефрат, с пряк достъп до паричните извори и така с достъп до оръжия за масово унищожаване. Отново лъсна издайническият термин "оръжия за масово унищожение", който в продължение на повече от пет години Буш непрекъснато повтаряше като робот, за да оправдава тази злонамерена война.

На петата годишнина от интервенцията Буш имаше шанса поне веднъж да каже съвсем ясно, че

оръжия за масово унищожение не е имало.

Това би бил един исторически момент в заключителната фаза на неговото управление, един рядък момент на истината. Поне за няколко минути Буш би могъл да напише положителна история. Той пропусна този шанс и това беше добре, тъй като и признаването на една грешка пак би било само една полуистина.

Буш и неговите стратези знаеха, че в Ирак нямаше нито оръжия за масово унижожение, нито пък съюзници на онези терористи от Ал Кайда, които планираха и извършиха атентатите на 11 септември. И тъй като президентът на САЩ знаеше, че всъщност

няма никаква причина за война,

американските тайни служби и почтеният бивш външен министър Колин Пауъл бяха принудени с псевдоинформации да баламосват световната общественост и ООН.

Жалката реч на Джордж Буш по повод петгодишнината от началото на войната е и един вид предупреждение към неговия приемник или неговата приемничка в Белия дом -предупреждение, че Америка не може и не трябва никога да води война по този начин, ако не иска да изгуби завинаги своята вече и без това почти несъществуваща репутация.