Референдум за естетиката

Нова стара идея за украса на София тези дни изправи на нокти няколко души в града. Толкова, предполагам са останалите граждани, които се интересуват какво се случва със столицата. Идеята е за паметник на Хан Аспарух, който трябва да се издигне на мястото на бившия мавзолей. Нейният автор Христо Танев описа на кратко какво би представлявал той: основна равностранна пирамида, от червен украински гранит. От нея ще излиза фигурата на хана, яхнал кон, като към тази мощна композиция ще бъдат прибавени и заветите на хан Кубрат. Идеята е стара, защото е спечелила нарочен конкурс през далечната 1969г. Нова е, защото авторът й е решил, че днес й е дошло времето, така да се каже. Не че усетът го лъже. Тоталната реставрация на зрелия социализъм възкреси доста подобни идеи, някои от които бяха и реализирани. Забавното в случая е, че по първоначалните намерения конят и неговия хан със съответните гарнитури е трябвало да се издигнат на мястото на бившия дворец – срещу мавзолея на Г.Димитров. Вероятно тогава се е обсъждало събарянето на днешната художествена галерия поради неприличното й за комунистическия реализъм – бивш дворец. А и той наистина стоеше като излишен в поредицата култови сгради от сталински тип покрай себе си. Времената обаче се менят. Днес мавзолея го няма, дворецът си стои на мястото – и даже названието му си е напълно актуално, ако вземем пред вид един от участниците в тройната управляваща коалиция, така, че композицията с хана може спокойно да се изправи срещу него. Хем някак много символично ще бъде. В центъра на София, непосредствено до сградите на президентството, министерския съвет и администрацията на Народното събрание на парламентарната република / все сгради, до скоро олицетворяващи могъществото на бившата БКП/ ще имаме още два символа на властта. Сега бившия дворец стои някак самотно, а внушението му е по-скоро за окаяна художествена галерия, каквото е й предназначението му. С издигането на гранитния водач на прабългарите и варварин Аспарух срещу него и в съседство със споменатия ансамбъл, обаче внушението ще бъде съвсем различно. Българите и властта. Може да се помисли и за такъв по-разширен ансамбъл. И ако в случая употребявам ирония то е, защото всъщност ужасно се страхувам, че всичко това може като нищо да се превърне в реалност. Грозотата, бездарните произволни архитектурни хрумвания и дебилните решения станаха сиво ежедневие за столицата. Колкото по-грозна и неподходяща е дадена идея, толкова по-големи са шансовете да бъде реализирана. Примери колкото щете – от безумния и вече разпадащ се паметник пред НДК до нелепата статуя на София до площад „Света Неделя”. Крайно време е подобни решения да бъдат вземани след допитване до гражданството. И без това всички политици обичат да спекулират с темата референдуми. И ако за по-сериозните политически въпроси ги е страх да провеждат такива, то поне могат да го направят за естетиката на града.