Рестриктивен достъп за работна ръка извън ЕС

Подобни искания от години насам отправят представителите на икономическите сдружения.

Бариерите пред приемането на квалифицирани чужденци от държави, извън ЕС, не бяха помръднати нито на милиметър. На практика, онова, което ще влезе в сила в бъдеще, е възможно и още отсега: квалифицирани самонаети лица от страни извън ЕС ще имат право да се установяват в Германия, само ако съществува по-висш държавен икономически интерес, който да диктува това, или ако приемането им допринася в особена степен за регионалното развитие и местния пазар на труда. Има и още по-сериозни пречки пред установяването на чужденци от страни като Русия, Канада, Южна Африка или Китай. Изискването към тях е да инвестират най-малко един милион евро и да разкрият поне 10 работни места. Изисква се и минимален годишен доход в Германия от поне 85 500 евро. Всъщност – тези изсквания бяха предвидени едно време само като ориентировъчни, но властите в Германия ге превърнаха в задължителни минимални изисквания. Поради това процесът на издаването на разрешителни за престой и работа за чужденци извън ЕС, е изключително затруднен. Към това се добавят и някои други бюрократични спънки, произлизащи от федералното устройство на Германия. Чуждестранните специалисти – например учени, изследователи в международно опериращи концерни, компютърни експерти и др. пристигат в Германия по най-различни договори и при различни условия. Във връзка с това, те ту имат нужда от разрешителни на Федералната служба по труда, ту нямат, понякога пък им издават само ограничени по време разрешителни или такива, които имат валидност само в определена провинция. Германските концерни отдавна настояват да се издава единнен вид разрешително за престой и работа, което много ще облекчи положението. Отдавна представители на партията на либералите и на зелените настояват да се въведат и други облекчения за чужденците, които искат да регистрират фирми в Германия и да работят на частна практика. Не само от двете партии, но и от профсъюзите и редица обществени организации междувременно обръщат внимание на факта, че Германия отдавна вече се е превърнала в имиграционна страна. Чужденците обикновенно пристигат за различен период от време, а много от тях и трайно се заселват в Германия, като със своите познания, идеи и инициативност обогатяват иновативната сила на германската икономика и по този начин допринасят за увеличаване на благосъстоянието на обществото. Нова студия на института за трудова политика и професионални изследвания показа, че нови продукти възникват главно на онези места, където културното разнообразие е особено голямо.

Проблемът в Германия – според мнението на специалисти - сега е доста по-различен от този през 50-те и 60-те години. И тогава и сега недостига работна ръка, но разликата е в това, че през 50-те години недостигаха неквалифицирани работници, докато сега недостигат специалисти с добра квалификация. Ако политиката иска да реши този проблем, тя ще трябва да действа в две направления :от една страна – да повишава квалификацията на местната работна ръка, и от друга – да се погрижи за това, чуждустранни специалисти с добра кнвалификация да получават право на улеснен достъп до местните пазари на труда. Това се налага и поради неблагоприятното демографско развитие в Германия, чиито последици ще станат особено ясно видими от 2020 година нататък.Затова в Германия се чуват все повече гласове, които пледират за въвеждане на точкова система при приемането на чуждестранна работна ръка – по примера на американската имиграционна система. Според експерти, тя ще внесе необходимата доза обективност при подбора на кандидататите за престой и работа в Германия, без да дава възможност на бюрократични структури да действат по лично усмотрение.