Религиозните общности и религиозната свобода в България

Тази година публикуването на годишния доклад за религиозната свобода беше изчислено от Държавния департамент така, че да съвпадне символично с месеца на мюсюлманския Рамадан и с периода на еврейския празник Рош Ашана. На 800 страници докладът описва състоянието на религиозната свобода в света, опитвайки се да обхване всякакви прояви на нетърпимост. В него е обхванат периода юли 2006, до края на месец юни 2007.

85 % от българите: православни

Верските съотношения в България според този доклад са следните: 7.7 милиона души население 85% са източноправославни. Следващата най-голяма група са мюсюлманите, 13%. Останалите са католици, протестанти, евреи, грегорианци християни, и други. Сред мюсюлманите около 750 хиляди са сунити, 50 хиляди са шиитите. Евреите са само 3,500, протестантите – около 50 хиляди. Около 100 хиляди граждани на България практикуват нетрадиционни форми на религия. 40% от тях са роми.

40 % от българите: атеисти или агностици

40% от населението на страната обаче е или атеистично, или агностично. Само 50% от населението участва редовно в някаква форма на религиозна служба. Но 90% от около 70-те хиляди католици посещават редовно църква.

От февруари 2006 до февруари 2007 в Бъолгария са били регистрирани 12 нови религиозни групи. Общият брой на регистрираните вероизповедания досега е 85, извън българската православна църква.

Мюсюлмани в България: около 1 милион

В доклада се споменава, че данните за религиозните групи публикувани от различни институции се различават – например, че мюсюлманите може би са 1 милион, а протестантите – 150 хиляди.

Регистрация на религиозни общности в България

Една от важните критерии за това има ли религиозна свобода е регистрацията на нови религиозни групи. В България сектата Свидетели на Йехова е била бавена - чакали са 2 години за регистрация на различните си клонове в провинцията. Сектата има различни оплаквания за ограничаване на дейността й и на правото й на събирания и проповядване, но нито един сериозен случай. Някои от цитираните случаи са почти анекдотични и мястото им едва ли е в този иначе сериозен доклад.

Друга секта, страдаща от някакви ограничения или нетърпимост в България е мормонската; мормоните са се сблъскали с проблеми при разпространяването на своята пропагандна литература и публични сборки. Подобно на СВидетелите на Йехова, и мормоните са привлекли неблагоприятни медийни коментари. Оплаквания има регистрирани от ислямската организация „Ахмади”, но тази група не е успяла да се регистрира като верска група и се е регистрирала като недържавна организация, така че нейното положение и правата й остават неясни.

Оплаквания от мюсюлмани и протестанти

За първи път този американски годишен доклад е цитиран проблем, свързан с носенето на забрадки от мюсюлмански девойки в училищата. За Смолян е споменато оплакване, че полицията изобщо забранявала забраждането.

Нови са и оплаквания от протестантски секти, че не им се позволява да излъчват по телевизията религиозни служби и програми. Протестантите чакали да им бъде даден радио обхват за религиозни програми от 2002 и са отнесли случая до Върховния съд.

Религиозна нетърпимост: От страна на "Атака"

От всички политически партии само „Атака” е спомената в доклада заради религиозна нетърпимост, най-вече поради антисемитски забележки на нейни водещи членове. Усилията на правителството и законите, защитаващи религиозната свобода, се оценяват като положителни, за разлика от други източноевропейски членки на ЕС като Румъния и Словашката република, където са били приети закони позволяващи дискриминация срещу религиозните малцинства.