Реквием за Европейската конституция

Политическата драма, която се разигра в сградата „Юстус Липсиус“ в Брюксел, със сигурност ще остане в историята на Европейския съюз. Главните актьори в нея бяха Ангела Меркел и полските братя Качински. Макар че на срещата присъстваше само полският президент, от Варшава неговият брат - премиерът Ярослав Качински - също наливаше масло в огъня. След като срещата така и така вървеше към провал, вечерта на 22-ри юни, той заяви пред полската телевизия, че Полша ще се възползва от правото си на „вето”, което означаваше блокада на по-нататъшните преговори. Полското правителство искаше на всяка цена да запази привилегированите 27 гласа, които му дава действащият в момента договор от Ница. Но според член 25-ти от проекта за Европейска конституция трябваше да се премине към нов модел на гласуване, където всяка държава да има един глас, като за вземане на решение са необходими 55% от общия брой на гласовете, зад които да стои 65% от населението на Евросъюза.

Ангела Меркел отговори със заплаха, че ако Полша наистина провали споразумението за новия договор, който бе ясно, че няма да се нарича конституция, страната ще бъде изолирана от по-нататъшните преговори. В 23:40 полският президент Лех Качински най-после каза с изкуствена усмивка: „Так”. Но полското „да” бе купено с цената на измъчен компромис: до 2014-та ще бъде запазен стария модел на гласуване, като при определени случаи той може да бъде използван и до 2017-та.

Отстъпките направени на Полша предизвикаха с право недоволството на страните, ратифицирали вече пълния текст на Европейската конституция. Белгийският премиер Ги Верхофстадт каза за компромиса само две думи: „напълно неприемлив”. Такa разискванията продължиха и след полунощ до сутринта на 23-ти юни, за да се стигне най-после до съгласие.

Това съгласие отразява в себе си противоречията в днешния Европейски съюз. Успяха да се наложат евроскептични страни като Полша и Великобритания и дори името „конституция” изчезна от договора. Заедно с името изчезна и споменаването на утвърдените символи, като например Одата на радостта от Деветата симфония на Бетовен или еврозвездния флаг. Всичко, което напомняше за обща европейска федерация, бе зачеркнато от текста. Не бе пожалена и Хартата на основните права от Втората част на проекта за Европейска конституция. Вероятно тя ще бъде извадена от текста на новия договор, който трябва да бъде изработен до есента. Все пак текстът ще се позовава на нея и Хартата ще има правна сила в страните от Европейския съюз с изключение на Великобритания. Това решение говори красноречиво за половинчатия и объркан характер на реформите. Същото важи и за предвиждания пост на европейски външен министър. Той няма да се нарича вече така, а ще има Висш представител по външнополитическите въпроси подобно на Хавиер Солана. Новото е, че той ще бъде и вицепрезидент на Еврокомисията.

И така, много от елементите на стария проект няма да фигурират в новия договор. С неговото раждане бе оповестена и „смъртта“ на Европейската конституция. Макар и да не бе съвършена, Конституцията бе крачка напред в сравнение с контурите на новия договор. По този повод люксембургският премиер Жан-Клод Юнкер заяви: „Убеден съм, че конституционният договор бе съществено по-добър ...” А това което се появи на негово място Юнкер сполучливо нарече „опростен, сложен договор.”