Резултатите от срещата на върха на ЕС в Брюксел

Досегашното разширяване на Европейския съюз бе успешно и от политическа, и от икономическа гледна точка. Следващият кръг на разширяване, включващ Хърватска и всички останали балкански държави вече е решен. Обещанията, насочени към окончателното преодоляване на разделението на Европа, трябва да се спазват. Преговорите с Турция, чиято крайна цел е пълноправното членство на страната в Общността, ще продължат, ако Турция изпълнява ангажиментите си по отношение на Кипър. За всичко това бе постигнато споразумение па време на срещата на върха на Европейския съюз в края на финландското председателство, но всъщност не може да се каже, че в стратегията на разширяване се откриват каквито и да било новости. Държавните и правителствените ръководители за пореден път пропуснаха шанс да дадат ясен отговор на своите граждани къде би трябвало да се простират политическите и географските граници на Общността. В това отношение позициите се разминават така, както и преди. Има държави, които пледират за включване към Съюза на цялото средиземноморско пространство. Както и други, които биха предпочели да задоволят балканските само с един вид членство втора категория.

Отсъствието на отчетлива позиция се проявява въпреки мъглявите формулировки, иззад които може да се прочете, че засега Украйна, Грузия и Молдова нямат никакви европейски перспективи. На тях, както и на други държави-кандидатки, се предлага така наречената политика на добросъседство – в която също няма нищо ново.

Що се отнася до възстановяването на интеграционните способности на Европейския съюз – от гледна точка на вероятността за проправяне на нов път за европейската конституция или пък как би трябвало да изглежда евентуалният нов основополагащ договор за Общността от 34 или повече държави – по тези въпроси отговорът от Брюксел бе мълчание. Проблемът около провалената конституция бе прехвърлен на германското председателство. Което в момента полага много повече усилия да тушира очакванията за своите възможности, отколкото да излиза със съдържателни предложения по отношение на един нов проект за конституция, например, който да би могъл да бъде ратифициран от всички 27 държави-членки. Федералната канцлерка Ангела Меркел като следваща председателстваща Европейския съвет се крие тайнствено зад предстоящите във Франция президентски избори. Тя възнамерява да представя съдържателните си предложения едва през юли, а и най-вероятно просто няма никаква представа за това как би могла да й се отдаде квадратурата на европейския кръг. Държавните и правителствените ръководители на страните от Общността не обявиха и никакви нови стратегии по отношение на спешно необходимото уеднаквяване на регламентацията за имигрантите. И остава спорно дали сърцата на европейците биха могли да бъдат спечелени за един съвместен проект.

Добре, че засегнахме всички въпроси – така би трябвало да изглежда обобщението на тази среща на върха. Отиващият си френски президент Жак Ширак, на когото вече не се налага да проявява излишна дипломатическа сдържаност, назова нещата с истинските им имена – доста се отегчил по време на “интересните” дебати, тъй като били обменени само вече известни мнения. Ширак даде и един добър съвет на госпожа Меркел като следваща председателка на Европейския съвет: да ограничи до три минути времетраенето на словата на представителите на 27-те държави-членки, ако те нямат какво важно да кажат.