Резултатите от програмата на ООН за защита на климата

Това, което се предприема за предотвратяването на измененията в климата, става твърде бавно и е твърде малко. Така звучи равносметката на програмата за опазване на климата на ООН. 20 години след зазвучаването на първите тревожни сигнали глобалните перспективи изглеждат извънредно мрачни – посочи шефът на програмата Ахим Щайнер:

“Нещата изглежда по-зле, отколкото преди 20 години. При повечето водещи индикатори се забелязва стремителен срив надолу. Което е свидетелство за сериозността на ситуацията и предупреждение, че все повече се приближаваме до точката, която не бихме искали да достигаме. “

В 500 страничния доклад периодически се срещат думи като “повратна точка”, “мъртви зони”, колабиращи екосистеми или гранични стойности. Не липсват похвали за усилията на международната общност да ограничи вредното влияние на смъртоносните за озона вещества като парниковите газове. Но като цяло картината дава израз на царящото безразличие и нежелание за нарушаване на удобството. Докладът представлява предупреждение. И дори да не предизвика непременно спешни действия, сам по себе си е решаваща крачка – изтъква Щайнер.

“Докладът дава емпиричната основа. Тъй като в продължение на години на нас ни се налагаше да работим с хипотези, липсваше ни, така да се каже, емпиричния материал за тези феномени, които наблюдаваме. Докладът със сигурност ще накара да замлъкнат онези, които казват – само ни пробутвате разни сценарии на ужасите.”

Разходите за изприказваните през последните години слова във връзка с промяната на климата, които не са били последвани от дела, само се множат. А и в икономически план е безсмислено да не се прави нищо за защитата на климата – подчертават експертите от ООН.

“Ние вече не можем да позволим на икономическите играчи да се спестяват разходите за опазването на околната среда в името на стопанското развитие. И именно тук е ключът за обрата. Мисля, че на базата на доклада могат да се оформят опорните точки, откъдето да се започне, тъй като е недопустимо да не се предприема нищо и товарът да остане за следващите поколения.”

Рибата във водните басейни намалява, сушата расте, измират растителни видове, въздухът се замърсява все повече, температурите се покачват – всичко това са предизвикателства, срещу които изправянето е неизбежно. Но – както отбелязва шефът на програмата на ООН за опазване на климата, тя не е в достатъчна степен въоръжена за този вид борба:

“Точно обратното, аз съм убеден, че състоянието на програмата за опазване на климата на ООН отразява начина, по който се отнасяме към темите, свързани с климата. Ние сме малка програма, която получава 60 млн долара годишно, за да може поне аналитично да подходи към глобалните климатични проблеми.”

Новият доклад за състоянието на планетата би трябвало да осигури на хората информации, на базата на които те да подтикнат политиците към действие. А на тях би трябвало да послужи като един вид наръчник в борбата срещу промените в климата. Всичко това се случва само няколко седмици преди срещата на върха по проблемите на климата в Бали, където предстои да се разискват възможностите за продължаване на действието на протокола от Киото.