1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Режисьорът Димитър Гочев гостува с две свои постановки от Германия в България през март

13 февруари 2007

Двата нашумели в Германия спектакъла на Димитър Гочев - “Битката на негъра и кучетата” и “Персите” - ще гастролират в Народния Театър Иван Вазов в София с подкрепата на Гьоте Институт от 21-ви до 25-ти март

https://p.dw.com/p/Aug3
Снимка: picture-alliance / dpa

Известният български режисьор Димитър Гочев ще гостува с нашумелите си в Германия постановки

“Битката на негъра и кучетата” и “Персите” през март в Народния Театър “Иван Вазов” в София. Гастролът се осъществява по покана на Фондация “Аполония” в сътрудничество с Гьоте Институт- София. Между главните спонсори са германската фирма “Шенкер” и застрахователно дружество “Армеец”. Медийни партньори са “Дойче Веле”, БТА, БНТ, БНР, в. “Дневник” и “КапиталLight”.

Германската преса отделя специално внимание на пиесата “Битката на негъра и кучетата” от Колтес, поставена от Димитър Гочев още през 2003г. във Фолксбюне в Берлин, която от януари може да се гледа и във франкфуртския театър.

Действието на тази наситена със сарказъм и гротеска пиеса се развива някъде в западна Африка - между Сенегал и Нигерия при строежа на мост, който е поверен на френска фирма. При конфликт един от африканските работници е застрелян безцеремонно от белия инженер Кал, който оставя тялото да потъне в една от тоалетните. Научил за случилото се, пристига братът на убития – в изпълнение на българския актьор Самуел Финци - и изисква от ръководителя на строежа Хорн тялото на мъртвия си брат, за да го погребе. Хорн, който от своя страна мечтае за една Африка без чернокожи, и предпочита да прекара времето си със своята парижка годеница, алкохоличката Леон. Тази ситуация предизвиква низ от гротескно-комични сцени, които изваждат на бял свят конфликтите между обществата, нравите и представите един за друг на черна пост-колониална Африка и бяла капиталистическа Европа.

По време на двучасовата постановка над сцената се сипят конфети, все едно вали сняг –още една двусмислица, която подчертава абсурдността на пресъздадената ситуация! В същото време се създава усещането, че всеки от героите се върти в собствената си орбита без ос и плува опиянен във валящите листчета без посока и крайна цел.

С тази си постановка Димитър Гочев печели през 2004 ежегодната берлинска театрална награда, която се смята за най-реномираното театрално отличие в културните среди на Германия.

В кратко резюме Георг Диц пише: Гочев обръща текста на Колтес наопаки и по този начин създава комично-измамна прощална песен на представите ни за екзотика, колониализъм, отчуждение и експлоатация. Острите, саркастични диалози имат за цел да осмеят слепотата на нашето общество. Гочев взима проекциите и представите ни един за друг и ги показва такива, каквито са – измамни картини и лъжи, с които се задоволяваме.

Освен положителните отзиви в германския печат, постановката стана обект и на критика. Една от причини за това е нейната дължина- 2 часа без антракт. Висбадененер Блат например пише: Човек може да си зададе въпроса “Какво означава всичко това? Докъде води и колко още ще продължава?”