Разочарование в партията на Обама

На причините за разочарованието сред левите се спира седмичникът Ди Цайт:

Бъдещият президентът Барак Обама сформира новото правителство с рекордна бързина – само за шест седмици. Не всички негови съмишленици обаче са очаровани от новия правителствен екип. В някои либерални кръгове се шири объркване поради това, че Обама - човекът на промяната, се оповава на кабинет от центъра, като изолира едва ли не на тъчлинията лявото крило на Демократическата партия. Факт е, че от правителствения тим почти никой не изпъква като светило на либералите – било Хилари Клинтън, като бъдеща външна министърка, било Ерик Ходер на поста министър на правосъдието и естествено републиканския шеф на Пентагона Робърт Гейтс. Повечете експерти са единодушни, че това е по-скоро

кабинет на прагматици и технократи

а не кабинет на идеолози. Така републикански кръгове, които се опасяваха от „ далеч по-лошо” също аплодираха бъдещия президент и с това обезпокоиха още повече левите. Левите започнаха да се мръщят най-напре , когато малко след изборите Барак Обама назначи на многобройни съветнически постове бивши сътрудници в правителството на Бил Клинтън. Физиономиите се удължиха още повече, когато бившата „първа дама”, първоначално застъпничка за войната в Ирак, получи външното министерство, а по-либералната Сюзън Райс се приземи на поста посланик на САЩ в ООН. Едва в последния момент Обама зарадва разочарованите с решението си да назначи за министър на труда дълбоко вкоренената в синдикалното движение Хилда Солис. Тогава в лявото крило на Демократическата партия дойдоха за пръв път малко по-силни аплодисменти. ”Сега левите са укротени, но те все още не са щастливи”, писа „Лос Анжелис Таймс”. Едно е съвсем ясно – това е правителство на известни имена, на опитни професионалисти, на личности, които в по-голямата си част са компетентни, познават добре поверените им ресори и които са изпитани в политически битки и дискусии.

Обама разочарова много от своите съмишленички

тъй като взе в правителството само пет жени, само с една повече отколкото Джордж Уокър Буш и колкото имаше в кабинета на Бил Клинтън. Що се отнася до етническите пропорции Обама води убедително. 45 процента от неговите министри произхождат от малцинствени групи. При правителството на Буш тази квота бе 27 процента. В тази смесица мнозина експерти виждат стремеж на Барак Обама да бъде не само носител на надежда на жадните за промени, но също и на човек, който гради мостове сред американците. Но има и предупредителн гласове. Така Питър Уенър, бивш главен съветник на президента Буш, вижда опасност, екипът на Обама да изглежда без ясен облик, ако се акцентира прекалено силно върху прагматизма и ако няма едно доловимо идеологическо ядро.