Разказът на един белоруски дисидент

Игор Макар беше офицер от АЛМАС, една специална част за борба против тероризма, която в действителност е била използвана и се използва за потъпкване на демократичната опозиция в Белорус. След шест години в АЛМАС Макар е обзет от съмнения и установява контакт с опозиционния политик Александър Косулин. Това не остава дълго в тайна. Вместо да бъде изгонен, Макар подава оставка и става съветник и личен телохранител на Косулин.

Държавната власт се опитва да го примами обратно. Макар е извикан от командира на АЛМАС, Николай Карпенков, който се опитва да го обработи с морков и тояга. Със скрит микрофон, Макар записва проведения разговор:

“Ако като офицер ни помогнете да предотвратим провокациите, ако ни набавите компрометиращ материал, тогава ще получите паспорт и ще можете да пътувате където си искате. Ако ни помогнете да елиминираме тази мрежа от хора, които искат да тласнат страната в хаос, можете отново да се върнете на служба.”

В противен случай – Карпенков е пределно ясен и в това отношение:

“Предупреждавам ви официално като командир на специалната част: вие сте нарушили закона и имаме всички оснавания да ви арестуваме и да ви пъхнем в затвора.”

Тогава Игор Макар приема привидно ролята на двоен агент. Това му донася среща лично с белоруския вътрешен министър Владимир Наумов. Макар успява да запише и този разговор, който е още по-показателен за самочувствието на режима на Лукашенко:

“Русия има собствени икономимчески и политически интереси. Едно мога да ви кажа: Русия никога няма да изостави Белорус, за да не се повтори украйнският вариант.”

След което министърът се разпростира върху достойнствата на диктатурата:

“Бизнес се върти по-добре в диктаторска страна като Белорус, където всеки си работи кротко, без някой да ти диша във врата или пък да вземе да те застреля.”

Когато два дни преди изборите на 19 март миналата година фалшивият двоен агент трябва да предаде обещания компрометиращ материал за опозицията, Макар избягва през Москва в Литва, където получава политическо убежище. Но страхът дълго не го напуска:

“Бях много загрижен за сигурността си. Записите поверих на един приятел, който трябваше незабавно да ги огласи, ако ми се случи нещо. Освен това Касулин е в затвора, осъден на пет години. Искам да помогна за освобождаването му.”

Затова сега Игор Макар се довери на Дойче Веле, чиято белоруска програма впрочем е голям трън в окото на президента Лукашенко.