Радев или Цачева? Не, ДПС.

Коментар от Полина Паунова:

С разлика от малко над 130 000 гласа Румен Радев и Цецка Цачева отиват в неделя на балотаж. Избор, от който (поне според последните заявки на премиера, а неговите думи винаги са предпоследни) зависи дали правителството остава на власт или не.

Но въпросът кой от двамата ще стане президент изобщо не е толкова интересен, колкото изглежда на пръв поглед. Тъй като нито единият, нито другият имат революционна визия за институцията, която искат да оглавят. В публичните си изяви до момента Радев и Цачева показват изумителни сходства. И двамата нямат особено характерно излъчване, което няма нищо общо с това дали са симпатични или не. Просто и единият, и другият са аватари на издигналите ги партийни централи. И двамата до момента не са изказали ясни позиции по основополагащи вътрешнополитически въпроси. Ако трябва да сме точни - те дори панически бягат от подобни теми, опирайки се на заучени фрази, плакатни призиви и откровени клишета. И двамата оставят впечатлението, че не са особено добре ориентирани във външната политика. Във всяко интервю те повтарят едни и същи опорни точки, изричат ги с едни и същи думи и наизустени изречения, в които рано или късно се появява тезата за баланс във външната ни политика. Като този баланс избива основно към Русия.

Затова въпросът кой ще седне в президентското кресло изглежда крайно безинтересен. Много по-важно е как точно бъдещият победител ще стане държавен глава.

Ако целта ни е да обясним ситуацията благоприлично, трябва да кажем нещо такова: президент ще стане този, който успее да убеди по-голям брой гласоподаватели, че именно той е подходящ. Но ако погледнем реално на нещата, ситуацията сякаш изглежда по коренно различен начин: изборите ще спечели тази партия, която се договори с ДПС. Тоест - партията, която предложи на Движението повече формална и неформална власт.

Защо ДПС е единственият коз

На пръв поглед Движението не е най-добрата опция за ГЕРБ и БСП, тъй като уж независимият Пламен Орешарски, подкрепен от партията на Доган, получи едва 270 000 гласа, което е доста далеч от силните представяния на ДПС на избори. Значително по-напред в класирането са Патриотите, обрали вота на половин милион души, и разследваният за рекет варненски бизнесмен Веселин Марешки, който събра над 400 000 гласа. В основната си част обаче вотът за него е корпоративен или получен чрез определени стимули - евтини, та чак до безплатни бензин и лекарства. Ако сега въпросните стимули липсват, няма как същата подкрепа да бъде прехвърлена към Цачева (за която той призова да се гласува още в изборната нощ), защото Марешки си няма партия - тоест, не разполага с твърд електорат.

За кандидата на Патриотите пък гласуваха основно хора, чието внимание може да бъде привлечено най-вече с антибежанска реторика. И тъй като ВМРО, НФСБ и „Атака”, които си направиха патриотична коалиция за изборите, поотделно нямат кой знае колко съществена членска маса, те не биха могли да гарантират твърда подкрепа за когото и да било. По-вероятно е въпросните избиратели с националистичен уклон да предпочетат кандидата на БСП, който вече се заигра с обяснения, че брани родното небе неясно от какво.

За организирана подкрепа от Реформаторския блок също не може да става дума. Дясната коалиция се обедини зад един кандидат и получи малко над 200 000 гласа. Но още в нощта след първия тур Блокът се върна в обичайното си разпокъсано състояние, което трудно би могло да гарантира подкрепа за тях самите, камо ли за ГЕРБ.

Параграф 22

Ето защо ДПС остава единственият избор и за Бойко Борисов, и за Корнелия Нинова. Затова и изходът от тези избори (без значение кой ще бъде крайният победител) е очевидно само един - нов формат на властта, със засилено влияние на Движението за права и свободи. Този изход изглежда неизбежен и при предсрочни избори, и при ново правителство със същия състав на парламента, и при козметични промени на кабинета.

Партията на Доган може да управлява и с БСП, и с ГЕРБ. Може да го прави както явно, така и с подставени лица. Съвсем по бизнес-модела на Пеевски: на светло или с офшорки - все е ясно, че е той. Единственото условие е „захранване” на партийната каса. Което да прави възможно още по-силното подчиняване на и бездруго послушния електорат на Движението.

И тъй като нито ГЕРБ, нито БСП биха могли да управляват сами, но нямат особено желание да бъдат официално с ДПС във властта, и двете партии демонстрират нежеланието си за предсрочни парламентарни избори.

От всичко казано дотук излиза, че големият победител на президентският вот е ДПС. А това означава, че въпреки протестите, въпреки появата на личности, които започнаха да назовават задкулисните играчи с истинските им имена, фигурите, които не са в кадъра на общественото внимание, са си все така силни. А силата им се дължи на факта, че двете първи политически сили - ГЕРБ и БСП - панически избягват теми като КТБ, бизнеса на Пеевски, обвързаността на прокуратура и съд с ДПС. И докато избягват да говорят по посочените проблеми, Борисов и Нинова ще продължат да създават впечатлението, че в крайна сметка винаги са готови да получат подкрепата на Движението срещу преотстъпване на власт. А това означава, че винаги ще са зависими от гласовете на Ахмед Доган. В превод: каквото и да се случва, ДПС ще управлява - явно или „офшорно“. Феномен, който наблюдаваме от Тройната коалиция насам. Трайна тенденция, за която няма изглед да бъде прекратена. Параграф 22, който обслужва всички основни фигури на терена. Фигури, които, дойдат ли избори, се превръщат в пионки на Движението. И именно поради тази причина няма никакво значение дали президент ще стане Румен Радев или Цецка Цачева.