Първи отзиви за немския превод на романа “Разруха” от Владимир Зарев
24 март 2007Германската читателска публика все още очаква големия роман, пресъздаващ драматичния исторически обрат, свързан с края на комунизма, и последвалото обединение на Германия. Ние, пише рецензентът Мартин Халтер, ще чакаме може би вечно това литературно събитие: “Но ето че сега имаме поне “Разруха” на Владимир Зарев, големия роман за промените в България, който се доближава доста до скицирания идеал.”
Авторът на обширната рецензия отбелязва, че промените в България са били “още по-болезнени, объркващи и разочароващи, отколкото другаде”. Това е времето, когато борци и келнери основават банки, когато бивши ченгета и политици от стария режим обезкръвяват държавата, а проституцията и трафикът на коли и цигари са единственият проспериращ бранш. Това е и времето на невиждан цинизъм и морален срив, за които именно става дума в романа “Разруха”.
Мартин Халтер описва доста подробно сюжета, отбелязвайки, че “Разруха” е хроника на упадъка на един писател и на паралелния приказен възход и падение на един нов български бизнесмен. Преди обрата Мартин Сестримски е звезда на литературната сцена, обичан от жените, критиците и дори от властта. След това обаче той остава без работа и надежди, пие бира “Мъжете знаят защо” в Съюза на писателите или се черпи с ракия по приемите на Гьоте-институт и постепенно подпухва от алкохол и самоненавист. Сестримски се срамува и терзае, но за пълен провал или предателство му липсва цинизъм, енергия или просто възможност – докато накрая умира на една пейка в Созопол.
След това авторът на рецензията във “ФАЦ” очертава другата, паралелна половина на двойния роман на Владимир Зарев, в която се проследяват възходът и падението на Боян Тилев. Това е разказ за един дребен служител в ДС, който след обрата по случайност и не без умение изплува отгоре с решаващата помощ на бившия си шеф, наричан просто Генерала. Това е разказ за един човек, който постепенно забравя всичките си скрупули и съмнения, изпадайки изцяло във властта на парите. “Проститутки, които четат Пруст и изнасилват кучета, мазни мафиоти, неподкупни корумпирани министри: всички му лижат краката.” С изключение на жена му Мария, докато Генерала, дори и мъртъв, се оказва по-могъщ от живите.
“Зарев описва с ясновидска дарба и гняв, с мрачен хумор, горчива самоирония и меланхолична тъга моралната разпродажба на България” – пише Мартин Халтер. “Новобогаташите затъват в луксозно затъпяване, старите интелектуалци – в сълзливост, а дребните хорица я карат някак си с дребни мушики и голяма самоизмама. Който не може да си позволи по-изискани удоволствия – шопинг, Chivas Regal, индийско гуру, - се е вкопчил в иконите, евтината водка и прогнилите вчерашни идеали. Самият Зарев също е гаврътнал повече от една “западноевропейска” доза от мачистката бира “Мъжете знаят защо”.”
Мартин Халтер пише, че в този роман “има досадни мъжки фантазии, някое и друго клише и братякарамазовска сантименталност”. Но като цяло, обобщава той, “Разруха” е една великолепна човешка комедия на промяната в българското общество: “Със зъл виц, епичен размах и острия поглед на човек, който няма какво повече да губи, Зарев обрисува конфликтните и същевременно свързващи линии между капитал и интелигентност, дух и пари, гангстерски и образователен роман.”
Заключението на германския рецензент гласи: “Шейсетгодишният Зарев не е вече само заслужил герой на българската литература, а разказвач от европейски ранг – неговата “Разруха” обнадеждава и засвидетелства литературната европейска зрялост на България.”