Първата жена на планетата

В класацията на "Форбс" тази година Меркел е следвана от американската външна министърка Хилари Клинтън и бразилската президентка Дилма Русеф. В първата десятка, доминирана обикновено от американки, е успяла да се вреди и ръководителката на партията Индийски национален конгрес Соня Ганди. Меркел е единствената германка в списъка на 100-те най-влиятелни жени на света.

Класацията на сп. "Форбс" изхожда от политическата и обществена тежест на съответната жена. Освен политици, в списъка фигурират и жени, заемащи отговорни постове в сферата на бизнеса: например шефката на "Фейсбук" Шеръл Сандбърг (5 място) и директорката на МВФ Кристин Лагард (9 място). Най-влиятелната поп звезда е Лейди Гага, която е класирана на 11 място.

Насрещен вятър

В Берлин обаче духа студен вятър в лицето на Меркел. Бившият канцлер и съпартиец на Меркел Хелмут Кол я обвинява, че й липсва политически компас. Външно канцлерката реагира спокойно, но твърдо на острите думи на Кол: "Всяко време си има своите специфични предизвикателства. Нашето правителство работи сплотено заедно с партньорите ни в Европа за преодоляване на новите предизвикателства."

Възражение се дочу и от генералния секретар на Християндемократическия съюз /ХДС/ Херман Грьохе. Той заяви, че "така наречените от Кол основни принципи на германската външна политика" - атлантическото партньорство, единението на Европа и германско-френската дружба - определят и днес облика на външната политика на кабинета Меркел.

Упреците на Кол

В интервю по телевизията външният министър Вестервеле подчерта, че за външнополитическа промяна не може и дума да става. "За нас е важно не само да поддържаме старите си връзки, но да подхождаме сериозно и към новите силови центрове в света, и да изграждаме нови стратегически партньорства", заяви Вестервеле.

Без да споменава поименно Меркел, бившият канцлер Кол заявява в интервю за списание Internationale Politik, че на правителството му липсвал политически компас. Той обвинява косвено Меркел, че не проявява ръководни качества. Кол критикува конкретно въздържането на Германия при гласуването на либийската мисия в ООН и влошаването на отношенията между Берлин и Вашингтон. Кол смята за грешка и отмяната на военната повинност.