Путин се опитва да въведе ред в огромната империя, но методите ме са съмнителни.

В периода на дългото си властване Борис Елцен често е правил изказвания без всякакъв смисъл. Едно негово изречение обаче, беше добре разбрано от всички руснаци : "Вземете си толкова свобода, колкото ви е нужна". Особено формиралото се съсловие от млади капиталисти възприе препоръката на Елцин в буквален смисъл, след което започна нещо като ренесанс на понятието за олигархията, считана до този момент за изчезнала. През деветдесетте години, Елцин без всякаква нужда и без да изисква нещо в замяна, без капка разум предостави в ръцете на гладните олигарси най-добрите парчета от руската индустрия.

Неговият наследник Владимир Путин сега иска да коригира това с цялата власт на държавата. Руският президент неуморно поддържа веруюто си в "Диктатурата на правото". Безжалостното отношение към втория по големина национален концерн Юкос показва, че Путин иска да възстанови стабилността и реда в своето огромно царство, но прави това според правилата на своя собствена координатна система. А това крие сериозни опасности за Русия.

Без съмнение, шефът на Кремъл може от моментната позиция на силата да дирижира нещата. Никога досега Русия не е произвеждала повече петрол колкото през миналата година. Високота му пазарна цена и умерената политика на разходи докараха добри темпове на икономически растеж. Важни държави с Германия като най-голям външнотърговски партнор начело, продължават да залагат на руския пазар. Това стана ясно и при посещението на канцлера в Москва Германските фирми са добре поставени в Русия и нямат намерение да изоставят позициите си. Въпреки Юкос. Защото никой не трябва да предполага, че Путин смята да върне назад целия процес на приватизация. Той самият многократно е повтарял това и в този случай напълно може да му се вярва.

Президентът, който изпита гордост, когато на страната му официално беше признато качеството на "развита пазарна икономика" продължава да се бори за чуждестранни инвестиции. Той се бори за приемането сна Русия в Световната търговска организация. Но все пак: Авторитарната държава на Путин не създава ред, а безредие. А самият Путин практикува не "диктатурата на правото", а " диктатурата на произвола". Държавата има разбираем интерес да си събира пологащите и се данъчни постъпления. Но докато срещу Юкос и неговия шеф Михаел Ходорковский се действа извънредно грубо, никой не повдига и дума за останалите, ъсщо нередовни платци, сред които има редица големи концерни от сферата на петролния бизнес.

Друг пример е новата криза, която в момента преживяват руските банки. Поради това, че нарушавали законите за прането на пари, централната банка напоследък отне лицензите на две частни кредитни институции - а с това и доверието в целия частен сектор в полза на държавните банки. Всичко това подклажда недоверие - включително и в чужбина. След като руската политика и независимата от нея съдебна власт по всяко време могат по лично усмотрение да се месят в икономиката, тя се оказва трудно предвидима. Всичко това може да има фатални последствия. Източната комисия на Германската икономика предупреди в слечая "Юкос" ,, че може да се стигне до "шок на мазарите", а Световната банка заяви, че има очевидно влошаване на инвестиционния климат в Русия и призова към повече правна сигурност. Редно е Путин да се вслуша в тези призиви. Една държава е силна само когато създава ясни и общовалидни правила, когато прави предписания, според които да са длъжни да се ориентират всички и когато успее да се пребори с корупцията, бюрокрацията и шуробаджанащината. Путин обаче наказва хората с политически амбиции, а толерира чинопоклонните. За да се промени всичко това е нужен ефективен обещстевн коректив на Путиновата икономика. Това биха могли да бъдат медии, профсъюзи или раздвижващото се гражданско общество. Но Кремъл постоянно ограничава тъкмо тяхното влияние с помощта на държавната власт. Така Путин си подсигурява вътрешнополитическо одобрение,когато обрича Юкос на банкрут, но премълчава, че концернът постави нови стандарти в иконмиката с модерния си мениджмънт, прозрачните финансови отчети и не на последно място с разумното си намерение да изгради собствено петролопровод, по който да транспортира петрола към стратегически важния Китай. Ако Путин действително иска да оздрави страната, той трябва да въведе рнед и то и в съдебната система, която до момента действа като удължената ръка на Кремъл. Спасяването на концерна Юкос все още е възможно. Това би спасило и имиджа на Путин пед Западния свят, а може би и доверието в руската икономика.