«Путин все още не е сит»

«Разбира се, че пред погледа ни не се върти миникопие на Студената война. Разиграваната от Путин драма обаче пристъпва към част Втора. Първата беше на сцената на Мюнхенската конференция през февруари, когато руският президет изстреля яростни заплахи срещу една шепа части от американска противоракетна система в Полша. С обръщението си към нацията на 27-ми април Путин откри погледа ни към част Втора с нова заплаха: че ще замрази изпълнението на договора за конвенционалното оръжие в Европа. Фактът, че втората крачка последва така бързо първата, е пряко свързан с неочаквания обществен интерес, в който се къпе Путин от февруари насам. Широки кръгове от политическата класа в Западна Европа, най-вече в Париж и Берлин, се поставиха на мястото на Путин и погледнаха с неговите очи. Разполагането на части от американската противоракетна система в Полша ще наруши равновесието в политиката на сплашване чрез оръжие. И изобщо: дали Западът не проворира достатъчно много Русия: с разширяването на НАТО на изток и с разполагането на войски в бивши съветски републики?

Този рефлекс на някогашната политика на успокояване може само да окуражи Путин допълнително.

Русия е отново тук, показва мускули на велика сила и търси частично ревизия за капитулацията си по време на Студената война. Как трябва да се постъпи: да се прояви отзивчивост или да се държи на политиката на равновесие? Този въпрос се опитва да избегне Западът, при това с основание. Че кой иска нова надпревара във въоръжаването и охлаждане на климата във времето на всякакви видове зависимост от «царя на руската демокрация» Путин?

Освен това не всичко, което се казва от него трябва да се вземе за чиста монета. Дори и шефът на руските ракетни войски Соловцов не вярва в това, че десетте отбранителни ракети на американците биха могли да одраскат около 2400-те нападателни оръжия, с които той разполага. «Те няма да се отразят значително върху нашите стратегически компоненти», заяви Соловцов.

Защо тогава Путин замразява изпълнението на договора за конвенционалните оръжия? На Запад този договор все още не е ратифициран и за това си има достатъчно причини. Една от тях произтича от това, че Русия отказва да изтегли войските си от Грузия и Молдавия, както сочи договора. Казано направо, заплахата на Путин само ще потвърди сегашното състояние на нещата. А що се отнася до «надпреварата във въоръжаването», то то е отдавна в действие и сега се нарича «модернизация», която не е реакция на ответната страна, а резултат от нарастналите възможности на Русия.

От 2001-ва година насам тя е увеличила четворно военния си бюджет. Строи нови ракети, подводници от ново поколение. И американците планират нови ракети, но Конгресът не е готов да се съгласи напълно с тях.

От всичко това следват две неща. Първо, трезво правената разлика между предтекст и реалност. Реалност е смръщено изразената претенция на Русия за централна роля в световните дела, 15 години след поражението й в Студената война. Второ, въпросът, на който трябва да се отговори е: дали разумната реална политика трябва да прави реверанс пред все нови и нови претенции за власт, като отстъпва неразумно пред тях и ги подхранва по този начин допълнително ? Кога един ревизионист е сит?

Направените опити за усмирение все още не функционират. В Москва шефът на Пентагона получи отказ на предложението си за руско участие в американския противоракетен щит. С други думи Путин тласка нагоре цената на разбирателството. Това далеч не означава, че е настъпила нова Студена война, но потвърждава наличието на преследвана от Москвна политика към повече власт, с която мирна Европа тепърва ще трябва да свиква, се казва в коментара на вестник «Ди цайт».