Психологическите нагласи на германците
24 февруари 2006
�ог? Водил психоаналитични интервюта с 20 000 души? Румяна Таслакова представя книгата.
В предговора четем:
“През последните години политици, икономисти и социолози интезивно размишляваха как да се дефинира състоянието на Германия. Ставаше дума за намаляване на населението, за икономическа криза, за глобална промяна на съотношението на силите и за заплахите, които грозят страната ни. Но рядко в полезрението попадаха хората. Констатираше се само, че те обичат да се вайкат, че изпитват съмнения и несигурност, че проявяват малко инициатива да променят положението. Това е неприятно, но не е много изненадващо с оглед на големите обществени предизвикателства. Всеки отделен човек знае обаче, че това е само част от обяснението за неприятното усещане, което изпитваме всекидневно – това чувство, че безпомощно търсим щастието и се опитваме да се справим с предизвикателствата на живота - и същевременно тъпчем на едно място. Струва ни се че светът се върти все по-бързо и същевременно се възникват нови задачи и изисквания, с които трябва да се преборим. «
Цялото общество и не само отделният човек – така гласи констатацията на Щефан Грюневалд – е изпаднало в състояние на раздразнена скованост. Защо младите – пита авторът – вече не излизат с революционни идеи? Защо конфликтът между поколенията и с това моторът за развитието на обществото е спрял? Защо въпреки тази обществена пасивност хората се чувстват така изтощени и обезсилени? На тези въпроси според Шефан Грюневлад може да се отговори само чрез отдавна необходима промяна в перспективите в обществения самоанализ.
«Ние живеем в един свят, в който спечелихме свободата, но загуихме смисъла и бъдещето»
Това брутално изречение е една от главните тези на психолога. Обществото реагира с хладно равнодушие.
«През последните две десетилетия животът загуби чувствеността и страстността»
... констатира авторът и посочва:
«В това състояние на раздразнение и недоволство нараства копнежът на много хора за образци за подражение и ориентировка, за йерархизиране на живота. Несъзнателно те си поставят въпроса как да намерят лайтмотив, който да внесе яснота в живота им. Искат да узнаят какво е всъщност важно и как да обяснят на децата си в какво се състои смисълът на живота.»
Нито политиката , нито религията или философията не предлагат сега привлекателна концепция или визия за бъдещето. Как да се преоткрие вълнуващото всекидневие, как да се сбъднат копнежите за смислен живот? Как обществото да превъзмогне невротичните механизми, които досега бяха причината за пасивност и безцелност?
«След като църквите, както и политиците и интелектуалците не ни помагаха да отговорим на въпроса за каква обща цел си заслужава да живеем и да се борим, може би все пак в близко бъдеще ще намерим отговора с дръзки спорове».
Необходима е голяма смелост да се разчупи обръча на равнодушието и безцелността – посочва Шефан Грюневалд.
И изтъква, че трябва не само да се поема риска да да се даде обвързващ смисъл на живота си, а и хората да са в състояние да застанат очи в очи със съдбата и драматичните й моменти. Това четем в края на книгата «Германия на кушетката».
«Светът не се променя само с големи дела, а с друг поглед към нещата и с променено самосъзнание, което е предпоставка за тези дела. Ние можем да скъсаме с невротичната стагнация на нашето общество, ако отново смело и енергично поемем рисковете на развитието и на съдбата.»