Просто Стоянов - Политическите кривуличения на бившия български президент

Преди малко повече от две седмици Петър Стоянов сложи подписа си под споразумение за пълна и безусловна подкрепа на Неделчо Беронов като кандидат - президент на десницата. Преди това Стоянов изгуби няколко месеца в увъртания, условия, съмнения и сложна казуистика в опит да наложи своята доста нескромна личност за единна кандидатура на десницата. Преди няколко дни Петър Стоянов се отметна както от подписа, така и от думите си и отново постави условия срещу подкрепата на СДС за Неделчо Беронов. Мой приятел германец, който следи българската политика ми каза, че ако това се бе случило в Германия, още на другия ден всички медии щяха да отпечатат текста на споразумението с подписа на Стоянов и с неговата политическа кариера е свършено веднъж за винаги. Тук обаче няма чувство за скандал. За резил - да, но за скандал - не. Всички казват, че това, което се случва вдясно е сапунена опера, но никой не посочва основната причина. Така всичко се превръща в говорилня от която няма никакъв смисъл, защото не ще настъпи никаква промяна. Точно обратното. Подобно поведение се оказва доста заразително. Спомням си например, че няколко месеца преди края на мандата на НДСВ се случи още по-грозна сцена с основен герой Новото време. Казвам, че беше по-грозна, защото ставаше дума за власт в държавното управление, а не само в един определен политически коридор. Тогава си мислех, че това е толкова отвратително, че няма да се повтори. Смятах, че политиците ще се погнусят и заради собственото си честолюбие ще се пазят от подобни пропадания. Нищо подобно. Петър Стоянов е уникалност в това отношение. В новата българска политика май не е имало явление от подобен мащаб. Той има изумителната дарба да се самоунижава публично и то в рамките на кратки времеви отсечки, което прави ефекта още по-голям. Той буквално може днес да каже едно, утре да направи точно обратното, а вдруги ден да отлети в посока, нямаща нищо общо с предишното му поведение. Предполагам, че дори и в циганските общности има по-ясни правила на поведение и по-голяма предвидимост на различните представители в катуна. Преди няколко седмици говорих за политическия край на Петър Стоянов. Тогава той даваше категорични намеци, че ще се кандидатира за президент. После се извъртя и направи точно обратното. Сега бих повторил думите си от тогава с добавката, че този край ще бъде дълъг и протяжен, придружен от самоунижения като в сюжет от Достоевски, и съвсем адекватен за българската политическа действителност. Той е ярък, най-яркия пример на абсолютната безпринципност в тази действителност. Просто Стоянов. Той е!