1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Пропуснатият шанс на Тунис

9 февруари 2013

Кървавото убийство на опозиционера Шокри Белаид само засили поляризацията в Тунис. Но преходът към демокрация няма никакъв шанс, ако не бъде сложен край на бунтовете.

https://p.dw.com/p/17bIn
Снимка: Reuters

От всички постреволюционни арабски страни Тунис - родината на "Арабската пролет" - е с най-добрите предпоставки да тръгне успешно по пътя към демократизацията и правовата държава: малката северноафриканска страна има относително стабилно гражданско общество, активно женско движение, добра образователна система и добре функционираща администрация. Освен това до момента военните почти не се бяха проявявали като политически фактор.

След края на диктатурата на Бен Али промяната започна многообещаващо, и то с ясен график: след първите демократични избори на 24 октомври 2011 победителите се договориха неочаквано бързо за сформирането на коалиционно правителство и разпределянето на най-важните държавни постове. Тройната коалиция, включваща умерената ислямистка партия "Енада", социалистическата партия "Конгрес за републиката" и социалдемократическата партия "Етакатол", демонстрира волята си за сътрудничество. И пътят към демократизацията в Тунис изглеждаше проправен.

Стагнация на трансформацията

През октомври 2012 обаче политиците се оказаха в тежка легитимационна криза. Именно до този момент трябваше да бъде приета конституцията, което още не се е случило. Вместо това обществената и политическата поляризация расте, а готовността на партиите за сътрудничество осезаемо спада. А и протестите на военизираните салафисти през септември миналата година срещу филма за пророка Мохамед показаха недвусмислено, че тунизийската държава е твърде слаба във властови план. Най-вече партията "Енада" бе тази, която се въздържа да противодейства на влиянието на излезлите извън контрол салафистки проповедници и размирници - макар да разполагаше с нужните политически средства.

Оттам нататък не е чудно, че в министерствата не откликнаха на молбата за полицейска защита на убития опозиционер и критик на правителството Шокри Белаид, макар да бе известно, че представители на радикалните среди нееднократно са отправяли призиви той да бъде ликвидиран.

Политически диалог вместо улични сблъсъци

Tunesien Begräbnis Chokri Belaid
Войници помагат за пренасянето на ковчега с тялото на убития опозиционен политик Шокри БелаидСнимка: Reuters

Разбира се - би било илюзия да се смята, че краят на диктатурата би могъл да бъде преодолян без остра вътрешнополитическа конфронтация. Липсата на демократична култура в арабските държави в преход е очевидна. И би могло да се очаква, че след края на диктатурата, респективно - на общия враг, ислямистите и привържениците на светския модел ще влязат в тежък идеологически сблъсък.

Тази културна битка за идентификацията и новата ориентация на арабските общества след половин век авторитарно господство обаче е неизбежна. Става дума за ново разбиране на ролята на държавата и нов обществен договор. Самият факт, че тези въпроси могат за първи път да бъдат обсъждани свободно, вече е несъмнено постижение на "Арабската пролет".

Решаващ остава само начинът, по който да се извърши необходимото противопоставяне. Ако тази борба излезе от сферата на демократичните правила, възниква заплахата от улични боеве и хаос. Точно това става в Тунис след убийството на Шокри Белаид. Преходът се усложнява допълнително от липсата на достатъчно управленска компетентност на партиите в правителството, които не могат да предложат убедителни концепции за големите икономически и социални проблеми на страната.

Тъй като в новия арабски свят времената на авторитарно господство са окончателно отминали, никоя политическа сила не би могла да управлява Тунис самостоятелно, още по-малко - да реши сериозните проблеми. При това положение националният диалог е едниственият изход от идеологическата блокада. Съставянето на експертно правителство би могло да представлява първата стъпка за извеждането на страната от кризата.

Автор: Л. Мъдхун, Б. Михайлова; Редактор: Е. Лилов

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми