1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Прозрачността" на структурите на Европейския съюз

7 юни 2006

„Прозрачни” ли са структурите на Европейския съюз? Макар и сградите на европейските институции в Брюксел, Люксембург и Страсбург да са добре остъклени, малцина прозират какво в действителност става там. Защо в очите на обикновения гражданин Европейският съюз си остава една далечна и твърде често непонятна структура? Коментар от Емил Попов

https://p.dw.com/p/AtQE
Снимка: AP

Свободният достъп до информация е един от основните белези на всяка демократична система. Така например, член 16 от Швейцарската конституция поставя на едно ниво свободата на мненията и свободата на информацията. От своя страна Европейският съюз също претендира за информираност и „прозрачност” в името на поставената цел – по-голяма „близост до гражданите”. „Прозрачност” означава политическите актьори да не крият проблемите и да информират за наличните ресурси, необходими за тяхното решаване. Подобно на лекарствена опаковка тази информация трябва да съдържа и описание на нежелателните странични действия на прилаганите средства.

В Европейския съюз достъпът до информация е регламентиран в член 255 от действащия в момента договор от Ница. Според него всеки гражданин има право да се информира за съдържанието на документите на Комисията, Съвета или Парламента. Същевременно там се казва, че всеки от органите може сам да определя свои „особени условия” за достъп до документите, което означава, че достъпът не е съвсем неограничен.

Един от „най-тайнствените” органи в Европейския съюз е Съветът на министрите. В Брюксел той заседава в сградата, носеща името на философа Юстус Липсиус. Но за разлика от Липсиус, който в края на ХVI в. е проповядвал открито идеите на хуманизма от катедрите на европейските университети, заседанията на Съвета се провеждат закрито. През 90-те години това става повод, английският „Гардиън” да подаде жалба до Европейския съд в Люксембург. Съдът взема страната на вестника и с решение от 19.10.1995 задължава Съвета да публикува повече информация за своите заседания. Но това не означава все още, че те са открити. Едва член 50 на проекта за Европейска конституция регламентира, че наред с Парламента, Съветът на министрите също трябва да заседава на „отворени врати”.

Липсата на „прозрачност” е един от честите поводи за недоволство от страна на гражданите – неслучайно всяка четвърта жалба до европейския омбудсман Никифорос Диамандурос е свързана е този проблем. С решението му напоследък особено активно се занимава Европейската комисия. На 3.май т.г. тя публикува Зелена книга, в която апелира за повече информация, що се отнася до изразходването на средствата на Европейския съюз. Почти 76% от тях се реализират съвместно с националните държави, които също не са особено словоохотливи, когато става въпрос, къде отиват парите от Брюкселската хазна. Така например, от 10-те нови страни-членки, единствено Естония и Словения оповестяват публично конкретните получатели на средства от аграрните фондове. Според сегашния регламент Комисията нито има право да дава подобна информация, нито може да задължи националните държави да правят това.

Въпросът за „прозрачността” е пряко свързан с доверието в институциите. Според консултантската фирма „Пен, Шон и Берланд” едва 37% от гражданите имат доверие в Европейския съюз.

Липсата на достатъчна „прозрачност” в структурите на Европейския съюз е неразделна част от дискусията за бъдещето на интеграционния проект. Едва ли е възможно занапред да се говори за „Европа на гражданите”, като същевременно гражданите не знаят кой и защо взема решенията, които ги засягат. А една добре информирана общественост е първото условие за излизане от „ кризата днес, която утре може да бъде шанс за Европа.”