1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Провал на атомното споразумение със Северна Корея

20 септември 2005

Северна Корея постави под въпрос постигнатото в понеделник споразумение за отказ от атомната си програма. В Пхенян беше заявено, че за целта трябвало САЩ първо да доставят реактори с лека вода за производството на електроенергия. САЩ обявиха, че споразумението е провалено

https://p.dw.com/p/Atov
Снимка: AP

Северна Корея - за пореден път- се показа непредвидима. В понеделник страната обяви,че се отказва от оспорваната си атомна програма, по което се водеха мъчителни преговори от две години насам. Прието беше да се допуснат и международни инспектори, които да контролират изпълнението на споразумението и още на следващия ден – дойде внезапния обрат: Северна Корея нямало да се отказва от атомната си програма, докато САЩ не доставели на Пхенян реактори с лека вода за нуждите на цивилното производство на електроенергия. Тази възможност винаги е била отхвърляна от американците, поради което в шестстранното проекто-споразумение фигурираше само като евентуален компромис и то като възможен в по-късен момент.

Севернокорейското оттегляне от споразумението го превръща в къс хартия без всякаква стойност и обижда най-вече китайското правителство в качеството му на домакин и посредник , инвестирал много амбиция и енергия в преговорите. Отново стана ясно, че режимът в Северна Корея е абсолютно непредвидим. Диктаторът Ким Чен Ир никога не се е интересувал от международните договори и споразумения, което вероятно ще си остане така и занапред. В крайна сметка, той извлича изгоди именно от имиджа си на “непредвидим” и “несигурен”, и “опасен”. По този начин той си осигурява и нужното време за да продължава разработките по атомната си програма.

Намират ли се вече атомни оръжия в ръцете на режима в Пхенян? Според собствени данни , а и мнението на американските тайни служби, страната по всяка вероятност притежава една или две бомби. Тези данни обаче не могат да бъдат проверени и не е изключено да се лансират в името на определин интереси. Но даже само възможността, Пхенян да притежава атомно оръжие бе трябвало да разтревожи сериозно международната общност. Защото някой ден Пхенян може и да реши да употреби бомбите. Или пък поради това, че безнадеждно обеднялата страна е готова да търгува със всичко за да си достави валута – включително и с атомно оръжие. Не може да се изключи и възможността, Пхенян да е преговарял вече с терористи.

Всъщност отдавна вече е време, междунродният натиск над Пхенян да бъде засилен. Само че изгледите за това не са от най-добрите. САЩ едва ли ще се осмелят да нападнат военно, тъй като рисковете от гледна точка на сигурността са прекалено високи. Съветът за сигурност също едва ли е в състояние да доведе до някакво решение, защото Пекин има право на вето. Единствената страна обаче, която чувствително може да засегне Пхенян и да го постави под реален натиск е именно Китай. Той покрива близо 90% от севернокорейските енергийни нужди и внася една трета от нужните за населението хранителни продукти. Все още Пекин защитава Северна Корея. Ако обаче Пекин желае да бъде възприеман насериозно като регионална сила на сигурността и реда, той би трябвало да преосмисли позицията си.