Причините за хуманитарната катастрофа в Судан

Дарфур е безнадеждно изостанала област. Това е бедняшкия дом на бедния Судан. Някъде около шест милиона души живеят в Дарфур, който по площ е колкото Франция. Абдуррахман Ибрахим, чието име е променено от редакцията, от университета в Ел Фашер, който е главния град на северен Дарфур казва, че в цялата област има само 200 километра асфалтирано шосе.

”Инфраструктурата в Дарфур е много слабо развита. Това е откъснат район далеч от центъра на Судан. Достъпът до него е много труден. По повечето случаи реколтата от Дарфур не достига до централния пазар.”

Пътуването от Ел Фашер до столицата Хартум с камиони и автобуси продължава три дни. Поради големите разходи по транспорта продукти от Дарфур почти не могат да се продават в централен Судан.

........

Това е пазарът в Ел Фашер – радиоапарати, дреги, тенджери, обувки, всичко се намира тук, но на много по-високи цени, отколкото в Хартум. Абдуррахман Ибрахим пособва, че основните причини защо през 2003 се надигат бунтовниците се крият в хроническото изоставане в развитието.

”Недостатъчно развитие съчетано с бедност. Рязкото спадане на валежите доведе до сподане на производителността. Хората повече не могат да произведат храна за себе си. През последните 15 години например в северен Дарфур не беше постигнато самозадоволяване с храни.”

....................

Това е вечер в дискотеката в германското дружество в столицата Хартум. Тук идват богатите и красивите. В града има много пари. Навсякъде се появяват магазини за компютри, мабифони или елегантни коли. Судан продава на ден по 300 хиляди барела нефт. Голяма част от парите са инвестирани в оръжие за войната на юг. От останалите пари голяма част е изтекла в джобовете на властниците. Ибрахим посочва, че това е така от 50 години насам, от независимостта.

”Липсва политическа воля. Тя липсва от независимостта насам. Цялата политическа система в Судан никога не е имала волята да развие цялата страна.”

Ибрахим добавя, че управляващата клика има много добър усет за хубавия живот. Много суданци се надяват на мир между севера и юга, но за бедния Дарфур няма да остане нищо от подялбата на постъпленията от нефта. А това значи, че бунтовниците няма да сложат оръжие.