Приет беше бюджетът на ЕС за периода 2007-2013 година

�то в момента председателства ЕС, твърди в коментара си Клаус Бофо.

Пред декември миналата година ръководителите на 25-те държави от ЕС под председателството на Тони Блеър наложиха стриктни ограничения на бюджета, които сега бяха поразхлабени. Налице са още четири милиарда евро, с които, например, може да се подпомага следване на студенти в чужбина, да се увеличи сигурността по външните граници на ЕС или да се разработват нови енергийни източници.

За депутатите в Европарламента беше въпрос на принцип да не предоставят последната дума по бюджета единствено надържавните и правителствените ръководители. В случая те за пореден път успяха до докажат напрекъснато нарастващата роля на Европарламента. Вярно, увеличаването на бюджета с по-малко от един процент, което европедупатите съумяха да наложат след тежки среднощни преговори, има по-скоро символичен характер. А освен всичко друго парите за брюкселската каса няма откъде другаде да дойдат, освен от бюджетите на страните-членки. Това положение ще се промени едва тогава, когато ЕС разполага със свои собствени средства, които влизат директно в касата му. Съмнително е обаче, че в обозримо бъдеще ще се наложи идеята за европейски данък, който гражданите на ЕС плащат пряко за бюджета. Защото такъв данък би обезсмислил сложното надлъгване между Еврокомисията, Парламента и Съвета на ЕС.

От финансово-политическа гледна точка в момента Европа се намира под засилен натиск. Разходите непрекъснато трябва да се оправдават. Дали, например, милиардите за структурните и регионалните фондове наистина се изразходват коректно и целесъобразно в държавите-членки? Европейската Сметна палата често пъти отказва да одобри едни или други разходи, макар че обикновено това става по формални причини. Има и други трудности. В Брюксел всяко перо от бюджета се приема с големи мъки, после обаче се оказва, че част от парите изобщо не се усвояват. Да не говорим за общата селскостопанска политика, която поглъща повече от 40 процента от общите средства. Пита се: дали подобна форма на обобществяване на един цял стопански отрасъл все още е в унисон с времето?

Докато всички тези въпроси не намерят отговор трудно може да се очаква някакъв напредък в областта на европейските финанси. Ето защо вече е договорено през 2008 да се направи цялостен преглед на бюджетните перспективи. Може да се очаква, че резултатите от този преглед ще доведат до нови икономии в селскостопанските субсидии, отвъд вече одобрените, които влизат в сила през 2014 година. За това настояват най-вече британците, които от своя страна са готови стъпка по стъпка да се откажат от част от своите бюджетни привилегии.

Сега приетият бюджет е първият, който взима предвид всичките настоящи 25 страни-членски, плюс България и Румъния. Той доказва, че солидарността е възможна дори в разширения ЕС. В същото време обаче той нагледно посочва и границите на тази солидарност.