1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Препоръчителни цени?

Георги Папакочев27 август 2007

Информиран ли е българинът ? Въпросът възникна след изявлението на министър-председателя Станишев, че обяваването на препоръчителни цени на основните хранителни стоки не било „социализъм”, а просто „информираност”

https://p.dw.com/p/BYSI
Снимка: AP

Известно е, че информацията е власт, но тя е и най-големия враг на властта. Особено в едно демократично общество, което функционира в условията на свободна и пазарна икономика. Договореността между премиера Сергей Станишев и новоизбрания министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров да обявяват публично препоръчителните цени на хранителните стоки всъщност далеч не е продиктувана от желание за осведомяване на обществото, а по-скоро е отчаян ход за установяване на социалистически контрол върху изпуснатите цени на „продоволствието”, както по стар съветски обичай през юли отново нарекоха хранителни стоки.

Всъщност всичко това едва ли има някакво значение освен чисто пропагандно, защото колкото и парадоксално да звучи, българина е един от най-зле информираните граждани на ЕС. Къде заради хаотичното си управление, къде поради хроничната сиромашия на държавата и обяснимата потайност на нейните корумпирани управници, къде поради чиста липса на съвременна информационна култура, хората продължават да живеят в почти пълна неяснота практически за всичко, което ги заобикаля във всекидневния им живот.

Примери - колкото щеш!

Ако си външен посетител или чуждестранен гост в столицата и по-големите градове ориентирането в градското пространство зависи почти изцяло от твоята интуиция или използуването на златното правило „С питане до Цариград се стига”. Имена на улици, номера на жилищни сгради, указателни табели към магазини, болници, обществени служби отдавна липсват и може би единствено около президентството и министерския съвет в София, от някаква „кумова срама” са поставени такива. Лабиринтът от разбити улички не само на славните стари жилищни комплекси, но и на новоизградените мутро-квартали е сложен, енигматичен и е достояние единствено на ловките шофьори на таксита или на живеещите на съответното място. Това има своите положителни черти, защото колкото по-трудно достъпен и неизвестен е един район, толкова повече възможности за далавера се откриват за таксиджии, водопроводчици, автомеханици и обикновените квартирни обирджии, които печелят по своему от тази анонимност.

Особено стресираща е липсата на информация за и в т.нар.градски транспорт. Налепените през тази пролет по спирките разписания и маршрути на превозните средства отдавна са изпокъсани и унищожени, което е малката беда, защото те като правило не се спазват. Върху повечето автобуси и тролейбуси са останали единствено номерата на линията, а информацията накъде отиват или откъде минават е нерешим ребус. Хаосът в движението в центъра на София при ремонта на Цариградско шосе личеше и от пълната дезинформация на окаяниците, които през тези горещо-дъждовни дни се опитваха да пътуват с автобуси, тролейбуси и трамваи. Сложните и дълги съобщения по електронните медии за промените в маршрутите на редовните линии, окачените хвърчащи листовки по спирките не помогнаха с нищо на пътниците, които разчитаха единствено на информацията помежду си.

Наскоро присъствах на поредното скандално безобразие от страна на контрольорки от софийския транспорт, което впрочем е всекидневна част от „неинформирания” живот на пътниците. В единствения автобус, който пътува от новия терминал на софийското летище към центъра, чужденец и българин бяха безапелационно глобени с еквивалента на 4 евро за това, че не са дупчили билети и за своите пътни чанти – обикновени сакове, които бяха обявени от контрольорките за „извънгабаритни”. Арогантните с крясъците си запотени женици така и не обясниха на потърпевшите как са „премерили” на око размерите на саковете, къде са посочени правилата за таксуване на багаж и защо нито на началната спирка, нито в самия автобус са сложени ясни надписи на български и чужд език за тези правила! Как чужденеца да разбере, че трябва да си носи сгъваемо метърче за багажа и непременно трябва да знае български език, за да прочете светкавично при качването си в автобуса ситно изписания ферман зад шофьорската кабина, за да не бъде санкциониран? Какво да върши по-напред българския гражданин когато се качи в автобуса – да си перфорира билетчето, да наглежда багажа си от крадци в блъсканицата или да отдели минимум 10 минути за проучване на безумната наредба за правилата в градския транспорт?

Всичко това не може да стане и тъкмо тази невъзможност за достъп до информация пълни джобовете на злобните лелки с контрольорски елечета и кара гостите на страната от първата си среща с нея да се хващат за главата!

Едва ли е нужно да се споменава умишлено изготвената абсурдно сложна информация в сметките за отчитане на парно, ток, в безкрайните за попълване с ненужни данни бланки на държавната бюрокрация, в калкулациите на дребни и едри търговци за разни услуги, в методите за определяне на цени на дребно, на едро, на данъци, начисления и други подобни. Целта на тази „информираност” е в хаоса да се прави далаверата и шашнатия гражданин да не може да каже гък след това.

Така че с особено любопитство ще бъдат очаквани препоръчителните цени на правителството за основните хранителни стоки. Цени, на които търговците и прекупвачите ще се смеят на глас, а купувачите ще дешифрират по домовете си. Ако разбира се имат сили за това.