Президентът и приказките на Шехеразада

Приказно богатите емирства около Персийския залив винаги са мечтана дестинация не само за ловките български бизнесмени, но най-вече за местните политици, които в досега си с изобилието и пищното богатство изглежда лекуват потиснатото си личностно самочувствие. Размяната на ордени от типа на „Стара планина” и „Огърлица на независимостта”, с които в началото на месеца президентът на България и емирът на Катар скрепиха добрите междудържавни и лични отношения, подсказва значението, което най-сиромашката европейска държава и може би най-богатото емирство от Залива, отдават на подобни двустранни контакти. Парадоксалното обаче е друго. Ден след като във Велико Търново артикулира

най-знаменитото си европейско прозрение

че България ставала „заложник на битката между основните сили и претенденти за спечелването на изборите в европейски мащаб”, прозрение, предизвикано от шока със спирането на 220-те милиона евро по програма Фар, българският държавен глава в катарската столица Доха продължи да ръси подобни „бисери”. На Международната конференция по финансиране на развитието, форум, в който участваха президенти, правителствени ръководители, министри, шефове на международни финансови институции, Първанов произнесе реч, която вероятно е учудила мнозина от присъстващите.

В нея президентът на страната без нито една магистрала, с най-разнебитени пътища и намиращо се на санитарно ниско ниво образование направи „епохалното” откритие, че „модерната инфраструктура и качественото образование са основните елементи на развитието”. Главата на държавата, в която националната агенция „Пътища” се е превърнала в европейско

нарицателно име за тежка корупция

говори за ползите от „обновена инфраструктура в съчетание с по-прозрачни условия за търговия и по-малко бариери пред нея”. Президентът на държавата, която не дава нито лев за национална реклама и разрешава безразборното строителство, съсипващо най-хубавите кътчета на българската природа, разсъждава за „насърчаване на туризма, бизнеса и икономиката на развиващите се държави”, което щяло да ги направи конкурентоспособни на световните пазари!

Предводителят на доказано най-бедната членка на ЕС, в която мизерията по улиците може да се види с просто око, приказва за „трансформирането на България от бенефициент на международната помощ в донор”! Естествено, през своя последен мандат българският държавен глава може да говори където и каквото си поиска, без някой да му търси отговорност или да му обръща сериозно внимание. Дори повече, той може да разказва и побългарената версия на приказките на Шехеразада от „Хиляда и една нощ”. Стига да има кой да го слуша.