Предстоящата среща на върха на НАТО в Рига

Всъщност по време на срещата на върха в Рига, планирана под мотото “Трансформацията на НАТО”, би трябвало да стане дума за бъдещето на Алианса. Но междувременно проблемите на съюза в Афганистан излязоха на преден план. Като в това отношение – според генералния секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер определени изисквания се отправят и към Германия: той неколкократно порица отказа на федералното правителство да поеме ангажименти и в размирната южна част на страната. Но и до момента федералната канцлерка Ангела Меркел остава твърда: Разширяване на обхвата на мисията на Бундесвера в Афганистан няма да има – като увери тя за пореден път миналата седмица в Бундестага. Задачите на германците все така ще бъдат в северната част на страната:

Бундесверът ще продължи да носи отговорността си там в рамките на своя мандат. И не виждам никакви ангажименти, които да излизат извън този мандат – това искам да го кажа ясно. Затова и за мен и за Рига, при предстоящата среща на върха на НАТО, важи следното: темата Афганистан е твърде важна, за да я сведем до един военен северно-южен дебат. Темата Афганистан означава, че ние – като военен съюз – трябва да постигнем успех, трябва да постигнем успех като световна общност. Като ние в Германия знаем, че трябва да се борим за това, включително във военен план. Но – борбата трябва да се води и за сърцата на хората в Афганистан. Двете неща, според мен, са свързани и именно по този начин разбираме ние мисията си.

Германският контингент, състоящ се от 3000 войници, е третият по големина в рамките на международните мироопазващи сили ИСАФ в Афганистан. Като от средата на октомври в страната са изпратени и 21 германски разузнавачи – за подкрепа на частите в южните и в източните райони на Афганистан. Становището на Ангела Меркел е, че обвързването на военната сигурност и цивилната помощ – по германски пример – трябва да се превърне в стандарт за всички подобни мисии. Този модел се посреща с големи симпатии и от други държави-членки на НАТО.

Така или иначе – проблемът със сигурността в Хиндокуш все още не е решен: върховният главнокомандващ на НАТО генерал Джеймс Джонс постоянно повтаря, че неговият апел за увеличаване с 2 500 души на броя на войниците от ИСАФ, които сега са 32 хиляди, все така остава без отговор. Наистина – Полша увери, че ще изпрати още 1000 души, но те ще пристигнат в Афганистан едва през януари или февруари.

Пробив от страна на ръководството на НАТО би могъл да се очаква по отношение на силите за бързо реагиране на Алианса: в навечерието на срещата на върха в Рига генералният секретар Яп де Хоп Схефер изрази оптимизма си, че тази нова част вече ще бъде обявена за дееспособна. Тя би трябвало да бъде на разположение при възникването на инциденти от различен характер – от катастрофи до въоръжени сблъсъци. Предвижда се елитната група да се състои от 25 хиляди войници, но до момента не всички държави-членки на НАТО са дали съгласието си да се включат.

По-малко конкретност би могла да се очаква по темата за разширяването на НАТО. Спрямо приемането на следващи държави-членки като Албания, Хърватия, Македония, Украйна и Грузия дискусии в Рига ще се водят, но решения надали ще бъдат взети.

Без особени шансове са и плановете на САЩ да разширят Алианса като организация на глобалното партньорство. Вашингтон би искал да предложи тясно партньорство на Япония, Австралия и Южна Корея – с дългосрочната перспектива за членство. Повечето страни-членки на Алианса, обаче, гледат доста критично на тази идея. Като възможен компромис държавните и правителствените ръководители биха могли да предложат по-интензивно сътрудничество, без формализиране на партньорството.