Преди 69 години, на 10-ти май, нацистите извършват позорните аутодафета
7 май 2004
”Предайте всичко ненемско на огъня. Против класовата борба и материализма. За народната общност и идеалистическия мироглед: предавам на огъня писанията на Карл Маркс и Кауцки!”
Денят е 10-ти май 1933-та. Място на действие: Берлин. Както тук, в столицата на Райха, така и на много други места из Германия лумват клади. Най-вече в университетските градове. Германската литература безмилостно се ”чисти” от всичко, което не се харесва на новите властници. В рамките на тези акции, продължили няколко седмици, са изгорени стотици хиляди книги.
”Предавам на огъня писанията на Хайнрих Ман, Ернс Глезер, Ерих Кестнер!”
Поетът-нацист Ханс Йост намира за този вид ”борба” елементарна обосновка:
”Преобразувание с исторически измерения като националсоциалистическата революция не може да се спре пред масите, на които се създава поезия и литература; защото младиятй ритъм прозвучава осезаемо и в севещните храмове на музата. Поради това се разбираше от само себе си, че най-неотложната задача след завземането на властта беше радикалната чистка на германската писменост от чужди на рода и разлагащи елементи.”
”Предавам на огъня писанията на Емил Лудвиг Кон!”
Организаторите гледат на изгарянията на книги като на символичен акт. Така както в древността се е вярвало в пречистващото и лекуващо действие на огъня, така сега се предприема опитът за унищожаване на духовните основи на омразната за нацистите Ваймарска република.
”Предавам на огъня писанията на Ерих Мария Ремарк!”
В Германия не се надига накяква заслужаваща споменаване съпротива срещу аутодафетата. Книготърговци и издатели реагират опортюнистично. Образованото гражданство ги възприема, разминавайки се с истинския им характер и не разбирайки политическата ситуация, като ”студентски шеги след много бира”. И зад граница реагират по-скоро с присмех на този, както го наричат ”изблик на студентско престараване”.
Сред малцината писатели, разбрали истинското значение на ставащото и открито изразили това, е Томас Ман, писателят-нобелист от 1929 год. Ман емигрира още в 1933 год. в Швейцария, преди да отпътува в 1939 за САЩ. Когато философският факултет на университета в Бон му отнема почетния докторат, Томас Ман пише писмо до декана, в което между другото се казва:
”През тези 4 години на изгнанието, което би било твърде разкрасяващо да назова доброволно, тъй като ако бях останал в Германия или се бях завърнал в нея, вероятно нямаше да съм вече сред живите, никога не съм преставал да се замислям по странните пътища на съдбата в моето положение. Не съм си помислял даже, че на зряла възраст ще прекарвам времето си като емигрант, лишен от имот и анатемосан, в твърде необходимия протест.”
И изисканата Рикарда Хух доброволно напуска ”Пруската академия на изкуствата”. В писмо до президента на академията тя пише:
"Онова, което предписва сегашната правителство на националното съзнание, вече не е моята Германия. Централизацията, принудата, бруталните методи, оклеветяването на инакомислещите, самохвалството – смятам ги за ненемски и зловещи. С настоящето заявявам, че се отказвам от членството си в Академията".
Точно два месеца преди Рикарда Хух да напише това писмо, един престъпник се самопрепоръчва на сънародниците си за правителствен ръководител в Берлинския дворец на спорта по следния начин:
"Германски народе, дай ни 4 години време, и аз ти се кълна, че така както съм встъпил в тази длъжност, така и ще си отида".
Очевидно малцина разбират повелята на времето. Аутодафетата на 10-ти май 1933 год. са твърде точен и зловещ признак за последвалите ги мрачни събития.