Предизборни опити за разпалване на емоциите в България
7 април 2005.
В предизборна България всичко, което може да събуди емоцията, гневът и страстите на хората без съмнение ще бъде активирано. Коктейлът, който ще бъде поднасян в растящи дози от различни лобита, вече се забърква и неговото променливо съдържание от една страна ще ни изненадва през следващите седмици, от друга – ще отговаря на интуитивните психологически изчислими нагласи в обществото.
Една от неговите съставки е споменът за българската следа – не можем да отречем, че не можеше да бъде избран по-точен момент от дните преди, по време и след кончината на папа Йоан Павел Втори, за да преповторим публично добре известното и за да събудим никому ненужни призраци от
миналото.
Не е изненада и темата за Държавна сигурност – тя е присъствала, присъства и ще присъства в резервното чекмедже, където се складират «лесно запалимите течности», поне още две поколения наред, докато «не измрат живелите в робство», ако перефразираме Мойсеевия мотив за скиталчество на израилтянското племе из пустинята.
Ако продължим да ровим в същия склад, ще извадим оттам готови пакети от теми, свързани с циганите и турците, с религиозните вероизповедания, със здравното осигуряване, със застаряването на нацията и намаляващия пенсионен фонд, а някъде на дъното със сигурност ще открием и прекрасния сюжет «България на три морета!», която храни въображението на носталгици, иредентисти и прочее национални защитници и последователи.
Всяка държава притежава подобен склад с «вещества», които могат да взривят общественото мнение, и техните характеристики по условие са съобразени с най-чувствителните точки от националното тяло. Ако в Норвегия това е екологията, в Полша – абортите, то в Дания сред тези теми се нарежда генно-модифицираното инженерство, а в Съединените американски щати – смъртното наказание и разрешителното за носене на оръжие…
Тези теми се появяват в точно определен исторически момент и на опаковката, върху баркода може да бъде дори посочен срока на годност. По време на Средновековието, ако съществуваха информационни канали и директни телевизионни емисии, най-вероятно камерите щяха да излъчват на живо изгарянето на вещиците на кладата, което е било любимо масово зрелище за населението… И любима тема за манипулаторите на общественото мнение.
Това, с което се характеризират подобни проблемни кръгове, е че за тях на пръв поглед се говори лесно, те позволяват да бъде демонстрирана държавническа, общочовешка, високо-морална, праведна позиция; позволяват да се демонстрира красноречие и загриженост за националните интереси. Лесно-смилаеми са, защото оперират с категориите «наши» и «ваши», «добри» и «лоши» и не допускат аргументиран спор, поради простата причина, че аргументите предполагат специфично знание и по-сложна, нюансирана градация на тезите, жанр неприложим от площадните трибуни на предизборните агитки.
Примерът със скандалите около затварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ «Козлодуй» у нас попада точно в тази категория. Ядреното лоби разчита на нашето невежество и на смесените чувства, с които българите се отнасят към предстоящото приемане на страната в Евросъюза – в смисъл всички искаме да сме вътре, но заедно с трети и четвърти блок и подозираме, че настояването на Европа да затворим реакторите е продиктувано единствено от икономически интереси на конкурентите. Започналата вчера национална подписка в страната е поредната вълна, която ще разлюлее излишна енергия в погрешна посока.
По този повод, а и поради всичко онова, което ни предстои отново и отново да изговаряме от тук до изборите, може би няма да е излишно да направим инвентаризация на «склада с взривните вещества», за да бъдем подготвени, когато в определен момент, някое лоби или партия посегнат към този резерв. Единственият начин да «дисциплинираме» опитите за манипулация, е да изненадаме манипулаторите с познания по темата.