Предизборна полемика

Германската конюнктура куца, нови работни места не се очертават, а в ЕС отгоре на всичко се обсъждат и директиви, чрез които германския трудов пазар да се отвори за работници с дъмпингови заплати. Сега си проличава, че еуфорията на източното разширяване преди една година беше наистина блестящо инсценирана, но редица германци сега изпитват сериозни притеснения по въпроса. Това е така, защото подемът, който предричаха политици и индустриалци за германската икономика вследствие отварянето на източните пазари, не се усеща. Точно обратното: конкуренцията, най-вече под формата на дъмпинга при трудовите възнаграждения, на трудовия пазар се увеличи. Страхът от евтините източно-европейски работници е основателен. А досега нито една политическа партия в Германия не е предложила ясна концепция, как да се води ефикасно борба срещу дъмпинга по отношение на заплащането. Камо ли пък, как да се намали поне в средносрочна перспектива тревожещата цифра 5 милиона безработни в Германия.

Сега християндемократите се опитват да превърнат тази тема в електорат. Не бива да се забравя, че в най-населената германска провинция Северен Рейн-Вестфалия бушува предизборна борба. Поради това за ХДС далеч не е достатъчно да констатира, че първо трябва да бъде “смляна” първата голяма разширителна вълна в ЕС, преди да се мисли за по-нататъшни присъединявания. Издига се твърдението, че червено-зеленото федерално правителство е проявило немарливост в преговорите с България и Румъния, а по този начин, според думите на един политик от ХДС, “е отворило широко вратата за трудов дъмпинг в Германия”.

Ако се абстрахираме от обичайната предизборна полемика, в крайна сметка остават сериозните страхове от негативните икономически последсвия на по-нататъшните разширявания на ЕС. Страхове, които не бива да се бъркат с някакви специфични фобии от румънци или българи. И дума не можа да става дори за сравнение примерно с дебата за Турция, където почти всички ръководни личности от ХДС и ХСС поставят принадлежността на турците към европейската общност на ценностите с оглед на културните различия. Нещо, което никой не би сторил по отношение на Румъния и България.

Вероятно тези вълнения бързо ще се уталожат – най-късно след като премине “горещата фаза” на изборната борба. Защото и в ХДС знаят добре, че присъединяването на Румъния и България вече не може да бъде предотвратено от никого. Дадените на двете страни от ЕС още преди години обещания за прием, са окончателни. Сега става дума само за точната дата. А тя се определя от двете Балкански страни, или по-точно казано: от техните правителства. Дали присъединяването ще се извърши в 2007-ма или все пак едва 2008-ма, зависи от това, дали ще съхранят обещаното темпо на реформите или не.