1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Преглед на седмичния печат

16 ноември 2007

Хамбургският ляво-либерален седмичник “Ди Цайт” публикува в последния си брой статия от Юрген Крьониг под заглавието “Сдържан оптимизъм”, посветена на развитието в Ирак. Ето откъс:

https://p.dw.com/p/CHzD

През последните седмици Ирак се срещаше по-рядко сред заглавията. Това се дължи от части на някои медийни закономеерности: “Лошите новини са добри новини”, когато няма за оплакване кланета или самоубийствени атентати сред информациите, то тогава не се публикува нищо. Обаче и нещо друго играе роля. Да се осъзнае променената действителност в Ирак, означава сбогуване с една вече станала удобна привичка.

Не само в германските медии вече се свикна, стане ли дума за Ирак, да се засвирва апокалиптичен лайтмотив. Също така няма и отказ от нагласата да се очаква жалък провал на омразното правителство на Буш в Ирак. Войната вече е окончателно загубена, така звучеше през цялата година, признанието за поражението трябваше да последва всеки момент.

Журналистическият “мейнстрийм” не беше сам в европа с тази надежда. Едва през лятото “Ню Йорк Таймс”, макар и вече да имаше първи индикации за успех на стратегията, прилагана от генерал Петреус, с уводна статия в повелителен тон поиска незабавното изтегляне на американските войски, с аргумента, че животът и здравето на американските войници не трябва да бъдат повече принасяни в жертва на една “провалена кауза”. Явно написано с очакването, че везните ще се наклонят окончателно в полза на края на военната операция в Ирак.

Така или иначе в онзи момент мнозинството на демократите в Камарата на представителите цалагаше всичко, за да наложи завръщането на войските у дома или поне твърд план-график за изтеглянето им. Освен това президентът Буш беше безнадеждно изолиран. Дори и в редиците на собствената му партия по онова време нарастваше съпротивата срещу курса му в Ирак.

Междувременно тези гласове до голяма стпене заглъхнаха. И кандидатите за президентството от ДП междувременно засвириха под сурдинка антивоенната си реторика, за в случай, че сдържаният оптимизъм, който се долавя във Вашингтон и в Багдад, се затвърди.

И действително: множат се признаците за поврат към подобряване. Броят на жертвите сред цивилните граждани в Ирак чувствително намаля. Тази тенденция, която първоначално се очерта извън Багдад, сега вече се долавя и в столицата. През месец май жертва на бомбаджии-самоубийци или убийци-сектанти станаха 1070 човека, през октомври жертвите бяха 317. Все още ужасяващ кръвен данък, но въпреки това окуражителна тенденция, който проличава и по други места. Американските загуби и ранени са на най-ниското си равнище от година и половина насам и само веднъж са били по-малко през последните 4 години.

Също така през последните месеци се втвърди съпротивата на сунитското мнозинство в страната срещу фанатичните джихадисти от Ал Каида – племенните вождове в провинцията Анбар, западно от Багдад, бастиона на съпротивата на сунитите, изпълниха обещанието си, дадено в края на 2006 г. и се обърнаха срещу чуждоземските войни на джихада и започнаха да сътрудничат на американските войски и иракската армия. Иракските части, междувременно нарастнали на 165 хиляди войници, изглежда са по-добре в състояние да гарантират сигурността. Също позитивен признак е, че от месец май насам в Ирак вече не бе отвлечен нито един чужденец.