Преглед на седмичния печат

През изминалата седмица една от най-дискутираните теми в германските медии беше кандидатурата на Турция за членство в ЕС. Хамбургският седмичник Ди Цайт под заглавие "Външният министър Шрьодер" и надслов "и канцлерът се впусна в дипломацията, но дали я владее, ще трябва да докаже при ремонта на Запада" се спира подробно на визитите на германския правителствен ръководител в Анкара и Вашингтон. Ето откъс от статията: В ледено студената утрин миналия понеделник канцлерът с достолепното си изражение крачеше зад двама войници, които с парадна щъркова стъпка, мъкнеха гигантски венец. Човек може да си представи, какво е минало през ума на подигравчията Шрьодер във връзка с мястото на събитието - силно напомнящия стила на 30-те години мавзолей на Ататюрк, с латиноамериканските на вид униформи, батално-героичната музика от магнитофонна лента, превръщащи това светилище на националния герой изцяло в карикатура. Канцлеръ обаче беше твърде решен да не се смее и да каже "да" за Турция в Европа. С всеки следващ час и с всяка следваща реч съгласието му със започването на прегеворите за присъединяване ставаше все по-ясно. На Турция било дадено обещание, което без забавяне трябвало да се изпълни и добави доста патетично: "германците обикновено спазват дадените обещания". Стандартният лаф "когато бъдат изпълнени критериите" избледняваше все повече в изказванията на Шрьодер. Когато веднъж се реши, той обича да отива до край. "Да"-та зъ присъединяването на Турция не е по-различно от "не"-то на войната в Ирак. При което сегашното "да" помага за излекуване на последствията от онова "не". Застъпничеството на Шрьодер за членството на Турция в ЕС не само му подари по-приятно пътуване отколкото на конкурентката му Меркел, а и подготви пътуването до Вашингтон. Американците вече отдавна биха искали да видят Турция в ЕС, като западно предмостие в БлИ. Така че през тази седмица логиката отвежда от куриозно авторитарния мавзолей в Анкара към светилището на международната политика - овалния офис. В Анкара Шрьодер говори и за икономическите шансове от членството на Турция в ЕС; икономиката си остава акцент във външната му политика. Зад това се крие нещо повече от малко натрапчивана загриженост за германския износ и германските инвестиции, а именно първичната вяра в рационалното и прагматичното като надежден фундамент и за външните работи. "Не"-то по адрес на войната в Ирак произлизаше от други зони - някъде между предизборния популизъм и принципната вяра в мира и международното право. Бизнес-философията и в крайна сметка бизнес-илюзията бе продиктувана от предположението, че сред така тясно свързани партньори все пак обективно свързващото ги ще бъде по-силно от субективно взривоопасното. Плод на бизнес-илюзиите е и успокоителната формула след катастрофата в отношенията с Буш, че отношенията между държавните мъже не са любовни връзки. Тази година 2004 ще бъде решаваща за въпроса, дали Америка и Европа още веднъж ще намерят общ политически дневен ред, дали те, малко тържествено казано, ще могат да измислят Запада отново. В Берлин приемат насериозно нещата, когато Вашингтон пропагандира като крупен проект реформирането на ислямските държави и общества, модернизацията и демократизацията от Северна Африка до Афганистан. /Външният министър/ Фишер до голяма степен прегърна амбициозния проект, макар и с типично европейски нюанси: да не се изключва от разговорите палестинския конфликт, да не се допуска "покровителство", налагащ на мюсюлманите прогреса във вид на вносна стока. Всичко това е още доста в мъгла от двете страни на Атлантическия океан. Има обаче един мащаб - измеренията на задачата. Когато канцлерът говори за "поглед напред" за това, че спорът за Ирак е вече минало и сега важно е бъдещето - то вероятно се няма предвид просто завръщането към деловото всекидневие, а трябва да се изрази и интресът на запада да се самооткрие наново. Много възможно е, успехът или провалът по този въпрос да е факторът, по който някой ден ще се оценяват външните политици от поколението на Шрьодер.