Преглед на седмичния печат

”Ако не правим нищо, ще ни излезе скъпо!” С това заглавие на първата си страница излиза тази седмица Райнишер Меркур. Тема на броя му е опасността от вредните емисии и нежеланието на САЩ и Китай да подпишат протокола от Киото. ”Само заедно можем да спрем вредните емисии. Икономиката и екологията не си противоречат една на друга. САЩ и Китай трябва да осъзнаят това”, пише близкият до католическата църкву в Германия седмичник Райнишер меркур. Конкретен повод за тази екологична тема е започналата в Найроби 12-та международна конференция за климата. В статията на първа страница четем:

Въпреки мъчителнитепреговори преди създаването му през 1992-ра година протоколът от Киото за намаляване на вредните емисии, е пълен с пропуски и половинчат. Ето защо необходимостта от ново споразумение е назряла отдавна.Вместо договореното постепенно намаляване на въглеродния двуокис в атмосферата, в бъдеще почти навсякъде в света отделянето на вредните емисии ще се увеличи. Сега на конференвциятав Найроби шест хиляди делегати от 189 страни ще търсят начини за промяна в тази ситуация. Лъжат се обаче онези, които си мислят,че ще се стигне до подписването на втори протокол от Киото. Пак ще има дългогодишни пазърлици докато се уточни, кой с колко трябва да намали от вредните си емисии и при това този въпрос е само една от централните стратегии за защита на климата. Положителното все пак е, че този път международната конференция за климата се провежда в Африка, там, където би могло да се стигне до опустошителни последици, ако вредните емисии във въздуха нарастнат заплашително. За хората в Африка това би означавало бързо разрастване на пустинните области, рязка смяна на проливни дъждове с тежки суши, а с това и повече епидемии, пише седмичникът Райнишр меркур и предупреждава, че в случая става дума за старт към полагането на глобален зрелостен изпит от страна на глобализиращия се свят. Ако той не успее да се справи с тази задача, това би означавало унищожително поражение за съвместното съществуване на всички ни. И точно защото всички говорят за глобализацията, без значение дали критично или не, когато става дума за опазване на климата, би трябвало да има глобално единство. При подобни срещи на върха като тази в Найроби, не би трябвало да доминират изключения и извъртания, да се позволява на страни като САЩ, Китай, Австралия и Индия да стоят на страна, пише с приповдигнат тон авторът на статията в Райнишер меркур. Той цитира публикувана наскоро в лондон студия, подготвена от бившия шеф на Световната банка Николас Щерн.

Според него, ако светът не предприеме нищо срещу увеличаването на вредните емисии, то в края на 21-ви век това ще му струва пет и половина билиона евро. Ако до 2050-та година светът не успее да намали поне с една четвърт размера на изхвърляните в момента вредни емисии, ще се стигне до световна икономическа депресия като през 30-те години на миналия век, прогнозира Николас Щерн. Той е уверен в това, че за да се избегнат най-лошите форми на увреждане на климата е нужен само един процент от икономическия растеж в цял свят. Това би трябвало да убеди участниците в конференцията в Найроби, да изготвят поне първоначална рецепта срещу нарастващото политическо късогледство и в полза на първите животоспасителни методи, пише седмичникът райнишер меркур.

Ще завършим с кратка коментарна бележка от друг седмичник ”Ди цайт”, посветена на смъртната присъда срещу Садам. Вестникът хвърля поглед назад към досегашните международни трибунали за военнпроестъпления и процеси срещу диктатори:

В Нюрнберг, в процеса срещу германските нацисти, САЩ показаха за първи път, че тираните нямат никъде сигурност. По време на трибуналите срещу военнопрестъпниците в Югославия и Руанда, и двата създадени под натиска на САЩ, междунордната общност показа, че палачите могат да бъдат справедливо наказани и без смъртна присъда, която иначе е все още валидна в САЩ. В Багдат обаче съдиите обърнаха гръб на международните стандарти в наказателното право. Това ще бъде във вреда и на жертвите. Защото един старателно провеждан съдебен процес служи не само за наказание на тираните, но и за педантичното разнищване на извършената от тях несправедливост.