Преглед на печата

Георг Милбрад пое след продължили с месеци дебати за политическата му отговорност последствията от изпадането в несъстоятелност на местната провинциална банка - заради рисковани сделки на американския ипотечен пазар. Както изтъкват вестниците - именно Милбрад създава банката навремето в качеството си на финансов министър, през 90-те години заедно със съпругата си са се замесили в доста съмнителни операции с кредити на банката. Милбрад прехвърля пълномощията си на досегашния финансов министър Станислав Тилих с думите: "Взех решението, тъй като за мен е изключително важно осъществяването на уредения хармоничен преход, както и за да избягна оскърбленията - както за мен, така и за другите."

Позицията на "Франкфуртер Рундшау" е, че с оставката на Милбрад приключва колониалната фаза на германското единство. Новите елити във вече не толкова новите провинции вече не са вносна стока, а са самооформени. Нищо не потвърждава тази теза по-добре от избора на наследник за Милбрад - Станислав Тилих е от малцинството на сорбите. Разположението на силите е и продукт на загубата на чара при политическите колониални офицери.

Люнебургският "Ландесцайтунг" изтъква, че саксонските министър-председатели изпадат от времето още преди да паднат. Еднолично властващият подобно на някогашните саксонски графове от миналия век неотдавнашен премиер Курт Биденкопф си поиска намаление от ИКЕА преди да падне от поста. Също толкова властния негов наследник Милбрад пък не намери нищо нередно в това да иска кредити от провинциалната банка, за да може да извършва с тях спекулации. Този, който не може да прави разликата между частния и обществения интерес, е заплашен да се наркотизира от властта. Наистина - Милбрад не е причината за фиаското на местната банка, но носи отговорност за това.

Според "Тюрингер Алгемайне" Милбрад е бил добър финансист, но катастрофа като политик. Провинцията за пример от Изтока вече от седмици не слиза от водещите заглавия. За което си има причини - една от които е недостатъчният талант на сухия човек на цифрите да може да се представя подобаващо. А този, който не успява добре да се рекламира пред обществеността, изобщо не разполага с шансовете да се задържи за дълго на върха.

"Любекер Нахрихтен" се спира на проблема с изхранването след пролетната сесия на Международния валутен фонд като настоява за следното - не от милостиня, а от справедливи правила в световната търговия има нужда, за да не продължи да се диктува всичко от десетина международни хранителни концерни. Богатите и всички ние на север трябва внимателно да се взрем в случващото се на юг: значителната социална несправедливост в един момент ще доведе до взрив. Този, който гладува, няма много какво да губи и в даден момент от голо отчаяние ще спре да се плаши дори и от най-добре въоръжения репресивен апарат. Тогава ще влезе в сила старото правило - че когато тези горе повече не могат, а тези долу не искат, положението става сериозно.

"Нордбайришер Курир" разисква ситуацията на пенсионерите в източните германски провинции като посочва, че тя търпи изменения, понеже безработицата е висока, а размерът на пенсионните вноски намалява. Ако на изток не бъдат открити повече нови работни места, мнозина пенсионери са заплашени в бъдеще от социален срив. А много от новите провинции - от изсмукване. Младите хора търсят работа на запад, старите остават с мизерните си пенсии. Ужасяващ сценарий, който би означавал пълния провал на бленувания подем на изтока.