Преглед на печата

Ето какво пише в тази връзка вестникът на Лявата партия "Нойес Дойчланд":

"Това ръководствата на синдиката на машинистите ГДЛ и ЖП-концерна можеха да постигнат и по-рано: самостоятелен тарифен договор за локомотивните машинисти, като част от цялостния тариф на концерна. Това беше и предложението на арбитража още през август. Ала що се отнася до готовността за отстъпки от страна на шефа на железниците Хартмут Медорн и неговите сътрудници, тя беше още по-малка, отколкото у вечно готовия да избухне председател на синдиката Манфред Шел./.../ Междувременно тарифният спор беше започнал да заприличва на нещо като бой между стари петли. Ето, че петлите се разделиха и стана ясно, че има възможности, стига да се поддържа диалога. Най-сетне пътуващите с железниците могат да си отдъхнат".

Междувременно в Германия обаче се очертава следващ потенциален тарифен конфликт. В спора между коалиционерите християдемократи и социалдемократи за въвеждането или не въвеждането на минимална работна заплата, все пак се наложи минимална заплата в пощите. Монопола на Германски пощи АД изтича през януари, а двамата пазарни конкуренти не биха могли да издържат при въвеждането на минимални заплати именно в акционерното дружество досегашен монополист и вече оповестиха съкращения. Кьолнският таблоид "Експрес" коментира сатаващото така:

"Пощенските минимални заплати не бяха родени под добра звезда. Преди още изобщо да влязат в сила, ето че вече първият конкурент на пощите оповести масови уволнения. Крайно време е политиците да се пробедят и да поправят грешката си, която е в груб ущърб на пощенските конкуренти и убива всякаква истинска конкуренция. Ала това по всяка вероятност ще си остане само добро пожелание. Потърпевши са не клиентите, а онези, които биха били щастливи да си намерят нова работа. Да се разпорежда със закон въвеждането на минимални възнаграждения, отдаващи предпочитания на бившия монополист Пощите, противоречи на всякакъв полит-икономически разум. В пазарна икономика като нашата размерът на заплатите би трябвало да е работа на тарифните партньори. ала политиката си прави оглушки. Има нужда от хитове в предизборната борба. ГСДП определя ритъма, а ХДС/ХСС, без да има особена нужда, пригласят на тази фалшива мелодия."

Вестник "Меркише Алгемайне" от гр. Потсдам се спира на партийния конгрес на ХДС в Хановер:

"Политико-географски ХДС формулира в Хановер преди всичко трайната си претенция да управлява. Програмният му диапазон се простира от социалните грижи /побраншови минимални заплати/ до крутите мерки в политиката за сигурност /действия на Бундесвера на собствена територия/. ХДС иска да заеме в гражданския център онези свободни пространства, от които ГСДП се отказа вляво и вдясно. В поза на тази стратегия е елементарната логика: на дясно няма повече свободно пространство за действие, съвсем вляво са вече съвсем други. а освен това центърът е за ХДС/ХСС по-малко опасни, отколкото беше новият център за Герхард Шрьодер, понеже ляво-борческият традиционен електорат на СДП се чувства по-скоро не на свой терен сред заможното гражданство. Гражданската партия ХДС е тук на мястото си".

Ето накрая и откъс от един външно-политически коментар: на берлинския всекидневник "Тагесшпигел" за Иран, тайните служби на САЩ и ядрения спор:

"Имало едно време една голяма, могъща и мракобесническа сила. Но, стоп! Нали това е точно Иран! Махмуд Ахмадинеджад е не само злодеят от приказката, а е съвсем реален. Той иска да унищожи Израел, нарежда обогатяването на уран, макар че страната му разполага с много нефт като източник на енергия и може, когато му скимне, да превърне мирната във военолюбива атомна програма. Опасността, произтичаща от режима му, е по-малко акутна, отколкото се твърдеше. Това е добре. По-добре щеше да е, да я няма изобщо."