Преглед на печата

Така например всекидневникът “Тагеспост” от гр. Вюрцбург пише следното:

“Така както ГСДП определи позициите се по новому, адаптацията на председателя на социалдемократите Бек принуждава и християндемократите да заемат нови позиции. Повече отколкото през последните месеци на голямата коалиция най-вече ХДС ще трябва да потвърди волята си за реформи. Надали това ще отведе толкова далече, както изглеждаше навремето след Лайпцигския конгрес 2003 г. Твърде силна е още уплахата от поражението на последните парламентарни избори. Затова пък и тогава взетите решения бяха твърде далечни на обществото, което все още силно клони към желанието за сигурност и справедливост. Канцлерката и председателка на ХДС /Ангела Меркел/ обаче сега трябва по-активно да докаже, че знае пътища и средства за модернизирането на трудовия пазар и на социалните системи в условията на тази максима и че във времената на глобализацията, знае как да употреби властта за тази цел.”

Също с оглед на голямата черно-червена управляваща коалиция вестник “Хайлбронер Щиме”:

“Да не би пък сега да преживяваме перманентни сцени от един разпадащ се семен живот? Не би ли била раздялата с преждевременни избори, примерно идната есен, по-честното разрешение? Поводи, коалицията да се спука на желаното място, има повече от достатъчно, не само по отношение на /искането на социалдемократите за/ въвеждане на минимална работна заплата. За кого обаче би бил от полза бързия край? ХДС и ХСС се пекат под слънцето на широкия център, ала след Хамбург, пък и след лекото изместване вляво на зелените, и зелено-червената опция става отново все по-възможна, въпреки всички отричания. ГСДП трябва да внимава, да не проиграе картите си пред електората в позиционна война “на левицата срещу центъра”, каквато ХДС/ХСС и либералните свободни демократи обичат да прокобяват”.

Все пак средностатистическият германец се интересува не толкова от голямата коалиционна политика, колкото от решението на ГСДП да се бори за генерално ограничаване на скоростта по всички германски автомагистрали на максимално 130 км/ч.

В тази връзка мюнхенският вечерник “Абендцайтунг” прави следния коментар:

“Разбира се, болката на ГСДП беше да си върне обратно изгубения вляво от социалдемокрацията електорат. Под въпрос е, дали това може да стане посредством искането за по-дълго изплащане на помощите за безработни при по-възрастните граждани, останали без работно място. Ала въвеждането на ограничения на скоросттта до максимум 130 км/ч по германските аутобани е добра идея. Защото ограничаването на скоростта може да спасява човешки животи. Над две трети от всички катастрофи с жертви по аутобаните стават на отсечки без ограничения върху скоростта. Когато се кара със 130 км вместо със 150 км в час изпусканият в атмосферата въглероден двуокис се намалява с 6 на сто. Движението ще стане по-сигурно и екологически добрите идеи могат да бъдат взети и от политическия противник”.

По същата тема – и всекидневникът “Франкфуртер Рундшау”:

“Много народи имат някакво сляпо петно по отношение на историята на всекидневието си, нещо за което принадлежащите към даден етнос могат да разговарят само с пяна на устата. Испанците държат да се убиват бикове по арените на коридите. Италианците обичат да си хапват пойни птички на скара с качамак. А ние пък, германците, не боцкаме говедата с копия, оставяме червеношийките да си пеят и лисиците да крадат гъски и сме на мнение, че мястото на огнестрелното оръжие е у полицията. Не ядем морски свинчета като перуанците и кучета като корейците. Ала на аутобана искаме да можем да си даваме газ до ламарината, все едно колко и на кого това може да струва живота.”