Преглед на печата

Най-коментираната от съботните германски вестници тема е за процеса срещу заместник-началника на полицията във Франкфурт Дашнер, който е обвинен, че преди една година наредил на дознателя, разпитващ предполагаемия похитител на малолетниясин на франфуртски банкер, да заплаши обвинения с изтезания,за да му издаде мястото, където е укрито детето. Без да знае, че момчето е вече мъртво. Първо обаче цитат от един коментар за разширяването на ЕС, в който се споменава и България. Цитатът е от всекидневника Щутгартер Цайтунг: "Западните ценности въпреки всички забележителни стремления към реформи още далеч не са дълбоко вкоренени в Турция. Редица нововъведения са само на хартия, без да са осъществени на пракитка. Подобно е положението в Полша, да не говорим пък за България и Румъния. Техните общества още не са готови за присъединяването. Ако през тази година не могат да незапочнат предприсъединителни преговори с Турция, макар и това да би било разумно, то тогава ЕС ще трябва да докаже, че подхожда открито към слудващия тур. Не може да бъде, кандидатите на хартия да са изпълнили всички изисквания, а всекидневието им да изглежда съвсем другояче. Изпитанието може да настъпи още спрямо Румъния и България. Присъединяването може да бъде отказано заради неизпълнение на изискванията. Същото е в сила и за Турция". Към коментарна тема номер едно - процеса срещу франкфуртския полицай Дашнер по обвинени в изнудване на признания чрез насилие. Консервативният столичен всекидневник Ди Велт коментира така: "Във Франкфурт пред съда ще бъде скоро изправен съда един дисциплиниран и ангажиран топ-полицай. Той ще трябва да отговаря във връзка с тежко обвинение: накарал ли е свой подчинен да принуди към показания заподозряно лице чрез заплаха с прилагане на сила? Ако ли да: как тогава да бъде привлечен под отговронст, как да бъде наказан? Заместник-директорът на франкфуртската полиция Дашнер срещна немалко съчувствие, когато заплаши похитителя на малкия Якоб фон Мецлер с болезнени изтезания, за да издаде престъпникът скривалището на детето. Дашнер е знаел, че извършва нещо нередно и сам изготвя протоколна приписка и информира прокурора. Това е нещо коренно различно от системата на полицейските изтезания в тоталитарните държави. Въпреки това Дашнер е преминал една абсолютна граница и това трябва да се отрази в наказателно-правно отношение, като се отчете и екстремалната ситуация, в която е действал. Безмислен е дебатът за изтезанията. Ясно е, че в нашата правова държава не може да има изтезания." Ето и мнението, отразено в коментара на ляво-либералния мюнхенски Зюддойче Цайтунг: "Който веднъж допусне изключение, ще си намира причина за все нови и нови и това би било логично и последователно. Тогава изтезанията или поне заплахата с такива да се прилагат по усмотрение на дознателите, които искат да предотвратят въоръжен банков обир, гангстерска война между сутеньори или получаването на голяма пратка хероин. Та нали във всички тези случай под заплаха е животът на хора? Беше правилно и необходимо да се издигне обвинение. Дали то да бъде в изнудване на показания вместо в по-малозначителното принуждаване, по този въпрос може да се спори дълго. ала не това е решаващото. Решаващо е, че полицейските служители сега ще трябва да отговарятза извършеното от тях правонарушение. Дори само това е победа на правовата държава, на която с действията си нанесоха такива сериозни вреди."