Преглед на печата

Така ще изглежда, значи, новата германска армия, "Бендесверът на 2010". Реформата на министър Щрук е забележителна, защото решението за нея бе взето преди да бъде осъществена и наполовина реформата на неговия предшественик, кръстена с абсолютно сбърканото име "армия на бъдещето". Не е сигурно също дали Щрук ще успее да осъществи своята реформа по-успешно от Шарпинг, тъй като той също е под огромен финансов натиск.

"Зюддойче цайтунг" по същата тема:

Бундесверът ще бъде реорганизиран, числеността на войската намалена. Армията ще получи нови изтребители и транспортни самолети и нова противоракетна система; ще получи нови хеликоптери, а войниците ще се превърнат в бойци, действащи със спътникова подкрепа. Германски бойни кораби и подвовници ще действат навсякъде по света. С една дума: само за едно десетилетие старата отбранителна армия ще се епревърне - поне на хартия - в ударна войска, предназначена да действа в рамките на мироопазващи операции в чужбина. Всичко това ще трябва да се плати. А това е възможно, само ако се ореже някъде другаде. Така че за да стане Бундесверът годен за 21 век е необходимо орязването на персонал и казарми.

"Берлинер цайтунг" се спира на промените, които извършва номинираният за председател на Европейската комисия:

Жозе Мануел Барозу развъртя най-сетне секирата. Неговият екип, бъдещата Европейска комисия, съдържаше досега редица оспорвани до съмнителни фигури. В лицето на латвийката Ингрида Удре, Барозу се отърва от може би най-големия си риск. Изпращането в Брюксел на икономистката Удре предизвика учудване дори в родината й: тя е заподозряна в незаконни финансови машинации в полза на своята партия. По този начин бъдещият европредседател ограничава щетите, които той и някои европейски правителства причиниха. Може да се очаква, че той ще се освободи и от още един неудачен кандидат - унгареца Ласло Ковач. Вярно е, че има и други кандидати, които не се харесват особено на този или онзи в Европейския парламент, но нов бунт не може да се очаква. Никой в Европа не е заинтересуван от продължителна конфронтация между отделните европейски институции.

И накрая коментарът на "Кьолнер щадт анцайгер" по повод посещението на кралица Елизабет ІІ в Германия:

Почти обсесивното задълбаване на островитяните в миналото се дължи разбира се на това, че те са пленници на историята, която ги наказа за битката срещу Хитлер със загубата на световната им империя. Начинът, по който се преподава история в училищата, е все така скандално едностранчив. Хитлер и Сталин си остават фаворитите. Успешната история на германската демокрация след 1945, която дължи успеха си и на Великобритания, така и не се споменава - "не е достатъчно секси", както обяснява един английски историк. Немският език не играе почти никаква роля, а размяната на ученици можем направо да забравим. Може би кралицата ще отнесе у дома си някоя и друга идея за подобряване на отношенията - отвъд много добре функциониращите политика и дипломация, от които обаче младежта изобщо не се интересува.