Преглед на печата

Появи се едно ново място в германската столица - 60 години след освобождаването на лагерите на смъртта, след края на Втората световна война. Това е едно място, до което човек се приближава разтърсен от емоции и мисли. Едно едновременно понятно и непонятно място. Една епохална сигнатура в историческия ландшафт на Берлин и може би: утопия на мира. Така дългото време, което отне зараждането и осъществяването на идеята за мемориала, е сам по себе си урок по демокрация: само в диктатурите със заповед отгоре се издигат паметници, които биват просто набивани в очите на хората. Дванайсет години нацистка държава на терора, седемнайсет години спорове за централния мемориал за избитите евреи: това време беше необходимо, за да улегнат камъните в бъдещето.

“Остзее цайтунг” отбелязва:

Ето го най-сетне мемориалът, нашият мемориал – без значение дали ни харесва или не. Един необикновен паметник, дори антипаметник от 2711 каменни стели. Това символично гробищно поле още от сега предизвиква различни мнения. За някои то е безсмислено, банално или студено. Безмислено като индустриалното изтребление на шест милиона евреи? Банално като бюрократичното планиране на масовите избивания? Студено като Освиенцим, Майданек или Треблинка? Мнозина сигурно ще заобикалят това място. Защото не искат да се замислят върху престъпленията на нацистите. Да, това не е паметник, с който може да се живее в мир.

Ето и гледната точка на “Берлинер цайтунг”:

Мемориалът на жертвите на Холокоста ще заслужи своето име само ако се превърне в пътепоказател за местата, на които бяха извършени нацистките престъпления не само срещу евреите. Този мемориал е един гигантски акт на мистификация. Ще бъде добре, ако той успее да ни извади от нашия мистифициращ подход към нацизма.

Състоялата се в Москва среща на високо равнище ЕС-Русия е тема за следния коментар във в. “Нойес Дойчланд”:

Поради чисто икономически интереси, някогашната суперсила днес е един от най-важните търговски партньори на ЕС, а петролът й – незаменимата смазка за неговата икономика. В чисто пространствено отношение ЕС отдавна е достигнал руските граници. Само че оттук произлизат и проблем, например балтийските страни. Така че бъдещето на отношенията ще се решава не само с оглед на Чечения или Калининград. Въпросът е дали Брюксел ще следва своята политика към Украйна, Молдова или Белорус във взаимодействие или в конкуренция с Москва.

И накрая мнението на ФАЦ за визитата на президента Буш в Грузия:

Путин ще се раздразни, когато чуе как приятелят му Буш апелира в Тбилиси за уважение към териториалната цялост и суверенитета на кавказката република – както изобщо му е неприятно растящото американско присъствие в този регион. Само че, първо, той не може да го предотврати, и второ, би трябвало да е достатъчно умен да прозре, че демокрациите по руските граници са по-ценни като фактор на стабилността, отколкото разни несигурни режими, на които не може винаги да се разчита.