Преглед на печата

Въпреки че почти 90 процента от жителите на предградията имат френско гражданство, те така и не се чувстват и никога не са се чувствали уютно във Франция. Социалното, териториалното и етническото разделение е дълбоко вкоренено в обществото. Пускането в действие на още повече полиция, а може би и на армията няма да реши проблема, а само отново ще го замете под чергата. Париж ще трябва да се захване сериозно с реформа на своята политика спрямо малцинствата, която доказа несъстоятелността си. От една страна трябва да се подобрят условията за интеграция, от друга страна – да се сложи край на неконтролируемата имиграция.

В центъра на вниманието на коментаторите обаче си остават различни аспекти на вътрешната политика, свързани с преговорите по образуване на новото германско правителство. НОЙЕ ВЕСТФЕЛИШЕ отбелязва:

Макар че на германските избиратели не им се харесва, но те имат политиката, която заслужават. Зад липсата на ясна насока в актуалната политика стои безпомощното недоволство, обхванало понастоящем германските граждани. Индивидуализираното общество не само освобождава; то създава и празнини що се отнася до междучовешките отношения, взаимното доверие и колективните цели. Точно тук трябва да се търси и коренът на заболяването, от което страда днес германската политика.

ОСТ-ТЮРИНГЕР ЦАЙТУНГ пък се занимава с празнините в бюджета:

За всеки ресор бяха очертани мащабни планове, които явно струват много повече, отколкото позволява съответното перо в бюджета. Но политиката разполага с един неизчерпаем резервоар – данъкоплатците. Социалдемократите бързо забравиха енергичните си предизборни битки против исканията на консервативната опозиция за повишаване на данъка добавена стойност; забравени са и обещанията на ХДС/ХСС новите данъчни постъпления да бъдат използвани само за стимулиране разкриването на нови работни места. А тъкмо това е необходимо, за да се подхрани икономическият подем. Изобщо, от Берлин пристигат доста объркани сигнали.

Решението на баварския министър-председател Щойбер да се откаже в последна сметка от министерски стол в Берлин и да си остане на премиерското кресло в Мюнхен е тема за следния коментар в кьолнския ЕКСПРЕС:

Първо се дочуваше само неясен тътен, но малко по малко тътенът прерастна в лавина на гнева, която се стовари сега с пълна сила върху Щойбер. След позорното му бягство от Берлин днес Щойбер е просто един жалък, беззъб баварски лъв, комуто се присмиват междувременно и някои от най-верните му хора. “Русата секира”, както го наричаха навремето, днес не е в състояние да посече никого, и което е още по-лошо: никой повече няма страх от него. Неговият жалък призив да му се даде още един шанс не доведе до успокояване на духовете в Бавария. В ход е пълноценен дворцов преврат. Щойбер и без това не заслужава още един шанс. Той изостави своите хора в Берлин с възможно най-неубедителните аргументи. Ако е човек с достойнство Щойбер би трябвало да хвърли кърпата и в Мюнхен.