1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Преглед на печата

21 ноември 2005

Избирането на Ангела Меркел за канцлер на Германия е темата, оставяща на заден план всичко останало. Ето първо коментара на мюнхенския “Тагесцайтунг”:

https://p.dw.com/p/AuFd

Първата жена и първата източногерманка на върха, най-младият канцлер в новата история на Германия – Меркел постигна всичко това, въпреки че в началото мнозина й се присмиваха. Също й сега тя се сблъсква с много скептицизъм относно възможностите си – при това още преди да е показала какво може. Може би тя пак е подценявана. Но дали пък тази жена от Изтока с така нетипичната за западногерманските политици кариера не е тъкмо това, което е необходимо на Германия в сегашния момент. Денят, в който една жена бива избрана за канцлер на Германия, е исторически ден. Да се надяваме, че това ще се окаже и добър ден за германците.

В “Ханделсблат” четем:

Управлението на всеки канцлер представлява уникална смесица от субстанция и стил, от власт и символика. В лицето на Ангела Меркел на власт в Берлин идва един съвсем нов стил на управление, който е съвсем различен от всичко досега. Това ще се види още по-ясно, когато тя се отърси от напрежението на неизвестността и се окаже в състояние да бъде самата себе си. Нетърпимостта й към театралното в политиката, към повърхностното шоу и големите думи, всичко това подхожда много добре на новата трезвост, характерна за младите поколения в страната. Така се отваря възможност за една политика, която може да се концентрира върху насъщното.

В коментарните страници на днешния печат намира отражение и решението на израелския премиер Ариел Шарон да основе нова партия. “Франкфуртер Нойе Пресе” пише:

Мнозина бяха на мнение, че Шарон се отказва от Газа само за да задържи Западния бряг. Сега обаче се оказва, че той иска да премахне еврейските селища и оттам, позовавайки се на така наречената “пътна карта”. Пълна ирония на съдбата е фактът, че тъкмо генералът, когото палестинците смятат за военнопрестъпник, става сега най-големия изразител на надеждите за мир. Ястребът, за когото се знае, че няма никакви илюзии относно палестинците, явно е разбрал, че в далечна перспектива няма алтернатива на изтеглянето на Израел от окупираните територии. 77-годишният Шарон иска да подсигури бъдещето на своята страна.

ФАЦ отбелязва:

Последната стъпка на бившия “краен десничар” на израелската политика е равносилна на политическо земетресение в Израел; още повече, че в лицето на Амир Перец конкурентната Партия на труда също предприе смяна на поколенията на върха. Сега остава да видим кои ще са онези от блока Ликуд, които ще последват Шарон по поетия от него хлъзгав път. Понастоящем той се води в родината си за най-кадърния и най-популярен политик. Шансовете му да излезе победител на преждевременните избори не са никак лоши. Впрочем избори предстоят скоро и в палестинските области. Тогава ще се види дали вятърът на промените духа и в Рамала.

И накрая гледната точка по темата на “Ландсхутер Цайтунг”:

Разцеплението в блока Ликуд и образуването на новата партия Национална отговорност може би са в състояние да допринесат за преодоляване на злощастното политическо разделение на Израел и да вдъхнат надежда на палестинците. Със своите закостенели политически структури Израел често се е оказвал неспособен да реагира на новите предизвикателства и шансове. В този смисъл Шарон действа последователно и логично. Въпросът е само дали начинанието му ще се увенчае с успех.