Преглед на печата

Това, което се забелязва пределно ясно след избухването на епидемията сред хората, е, че бедността е главна предпоставка за човешкия вариант на вируса Х5Н1. Дали в Китай, Румъния или Анадола – болестта е в състояние да се развие в смъртоносен кошмар само там, където не съществуват или не се спазват елементарните хигиенни условия. Бедност означава незнание; незнание за пътищата на разпространение на болестта и за съответните предпазни мерки. Но дори ако необходимата информация бъде подадена на преобладаващо мизерстващото население в провинцията, то просто няма възможност – а това означава материални възможности - да се възползва от нея.

ЛАНДЕСЦАЙТУНГ по същата тема:

Налага се въпросът: кой се държи по-интелигентно – човекът или вирусът Х5Н1, предизвикващ птичия грип? Въпреки че вирусите са така прости като устройство, че е съмнително дали трябва да бъдат зачислени към живия свят, ние не трябва да смятаме борбата за спечелена. Отговорните власти в бедна Турция са твърде бездейни и слаби. Дълго време се премълчаваха заболяванията, отричаше се съществуването на птичия грип, а сега пък министерството на земеделието разпореди като непосредствена мярка забрана върху пътуванията.

БЕРЛИНЕР ЦАЙТУНГ пише, с поглед към настройката по темата на германците:

Гражданите все още се колебаят между незаинтересуваност и паника, но колкото по-подробна става текущата информация, толкова повече хора явно проявяват готовност да реагират както подобава на заплахата. Естествено човек се стряска, когато узнае, че дори според най-благоприятния сценарий на Института Роберт Кох, от грип в Германия може да умрат 48 000 души, че законът за защита от инфекциозни заболявания ограничава действието на основни човешки права като свободата на събиране, пътуване, избор на професия. Обезсилва се и основното право на телесна ненакърнимост, щом например недостигащата ваксина не се полага на всички, а преди всичко на медицинския персонал и на онези, които имат грижата за сигурността и инфраструктурата. Нашето индивидуалистично настроено общество не е свикнало с подобно нещо. Изобщо планът за действие при евентуално избухване на пандемия налага големи лишения на индивида в демократичната държава. Свикването с тази мисъл е част от подготовката за посрещането без паника на деня Х.

Решението на Иран за възобновяване на програмата за обогатяване на уран е повод за следния коментар във вестник ГЕНЕРАЛ-АНЦАЙГЕР:

Даването на зелена улица за работата в иранските ядрени инсталации представлява нова стъпка на ескалация в конфликта между Техеран, от една страна, и Европа и Америка от друга. В това отношение не променя нищо и продължаващото наблюдение на иранските атомни съоръжения от Международната агенция за атомна енергия. В същото време президентът Махмуд Ахмадинеджад продължава да сипе своите тиради на омраза срещу Израел. Нищо чудно, че Западът също променя тона. На първо място всичко това се отразява най-вече върху контактите за възобновяване на прекъснатите от месеци преговори между ЕС и Техеран относно намирането на дипломатическо уреждане на проблема. При това критично положение е необходима сдържаност от страна на всички, замесени в този конфликт – не на последно място предвид заболяването на израелския премиер Шарон и предстоящите избори в Палестина и Израел.