Преглед на печата

ВЕСТДОЙЧЕ ЦАЙТУНГ отбелязва:

Съобщението, че палестинските представители щели да бъдат изправени пред съд, цели да придаде известно законово благоприличие на този безподобен произвол. Наглото разрушаване на скромните остатъци от инфраструктура в Ивицата Газа и едновременно демонстрация на военна сила и акт на политическо безсилие. Решение на конфликта, удовлетворяващо претенциите и на двете страни, явно няма. Да се види ясно това би означавало да се направи първата стъпка към преодоляването на конфликта. Естествено и двете страни могат да продължат да действат както досега. Само че какъв е смисълът?

В коментара на ЗЮДДОЙЧЕ ЦАЙТУНГ четем:

Има редица фактори, които затрудняват в момента обезвреждането на актуалното напрежение, както и принципното уреждане на конфликта. Политиците на Хамас не притежават абсолютно никакъв правителствен опит и действат като главатари на кланове, които в един момент са били катапултирани от бежанските лагери на световната сцена. А Израел трябва да се справи някак си без своя силен човек Ариел Шарон. Наследниците му се опитват да прикрият политическите си слабости с военен гръм и мълния. Много палестинци гласуваха наистина за Хамас – но само затова, защото им дойде до гуша от президентската партия Фатах и нейната корупция, а не защото не искат мир с Израел.

Ето мнението на ЛАНДСХУТЕР ЦАЙТУНГ:

Има само едно решение на конфликта между Израел и палестинците: създаването на две независими държави, живеещи в мирни, добросъседски отношения. Това трябваше да проумее в последна сметка и Шарон, разпореждайки изтеглянето на израелските окупационни войски от Ивицата Газа. Неговият приемник Ехуд Олмерт отново се опитва да оправи работата със сила. Това е понятно, на фона на отвличането на един израелски войник, но тази линия не води към никаква цел. Да не говорим за безсмислието да бъдат изправени пред съд десетки палестински министри и депутати. Отново припламва фитилът на близкоизточното буре с барут; много лесно положението може да излезе от контрол.

ХАНДЕЛСБЛАТ пише:

В отвличането на политиците от Хамас прозира стратегия, която едва ли е била измислена от днес за утре. Първоначално, след изборната победа на Хамас, организацията трябваше да бъде изолирана максимално на международното поле – което и стана с помощта на Запада. Втората и още по-важна цел е да се разруши цялата основа на Хамас, чрез задържането на най-важните й ръководители. Последвалото проникване на израелски самолет в сирийското въздушно пространство е още един ясен сигнал, че новият израелски премиер Олмерт е напълно достоен приемник на Ариел Шарон.

Накрая, гледната точка на МИТЕЛБАЙРИШЕ ЦАЙТУНГ:

Израелското правителство явно не вярва, че с идването си на власт радикалната партия Хамас би могла да претърпи същото преображение както конвертиралият навремето от терорист в президент Арафат. Явно много прецизно планираната операция по похищението на палестинските министри убива обаче и една илюзия на Запада: от демократизирането на близкоизточните страни се очаква да дадат тласък на мирния процес; правителството на Хамас е продукт тъкмо на едно демократично волеизлияние в палестинските земи.